Гаутама Буда и неговото учение

Гаутама  Буда, чието  истинско име е принц Сидхарта, е създателят  на будизма, една от най-разпространените рeлигии в света. Сидхарта е син на краля с престол в Капилавасту,град в Североизточна Индия, близо до границата с Непал.

Гаутама  Буда, чието  истинско име е принц Сидхарта, е създателят  на будизма, една от най-разпространените рeлигии в света. Сидхарта е син на краля с престол в Капилавасту,град в Североизточна Индия, близо до границата с Непал.

Предполага се, че Сидхарта е роден през 563 г. пр. н.е. Оженва се на 16 години за своя братовчедка. Сидхарта не е лишен от материални блага. Той, обаче, е недоволен, когато вижда, че повечетo хора са бедни и страдат от недоимък.  Вижда, че дори богатите много често са отчаяни и нещастни, а всички - и бедни, и богати, са еднакво изложени на болести, които ги довеждат до гроба. Сидхарта започва да си мисли, че сигурно в живота има нещо повече от мимолетните  удоволствия, които  страданията и смъртта заличават много скоро.

Когато става на 21 години, Гаутама решава, че трябва да се откаже от живота, който води  и да се посвети  изцяло на търсенето  на истината.  Той оставя палата, жена си и новородения си син и става скитник, без  пукнат грош в джоба.   Известно време учи при някои от прочутите  тогава брамини. Става аскет и няколко години се отдава на страшен пост и самоизтезания.

В края на краищата обаче, Гаутама разбира, че  изтерзаното тяло само замъглява ума, без да го води до истинската мъдрост.  Именно това го кара да изостави аскетизма и да започне  да се занимава  с проблема за човешкото съществуване.

В един момент, когато вече е на 35 години, той решава, че  е Буда, т.е. ‘просветеният’.  Следващите  45 години от живота си,  Буда  кръстосва цяла Северна Индия и проповядва новата си философия на всички, които са готови да го слушат.  Когато Буда умира през 483 г. пр. н.е. , той вече има  хиляди последователи и,  въпреки че  словата му не са записвани, неговите ученици са наизустявали много  от тях и така те са се предавали на поколенията от човек на човек.

Основното учение на Буда може да се изрази накратко чрез ‘Четирите благородни истини’, както ги наричат будистите. Първо: човешкият живот е поначало нещастен; второ: причината за това нещастие е човешката себичност и алчност; трето:  на себичността и алчността може да се сложи край  и това състояние, когато всякакви стремежи и желания са премахнати, се нарича нирвана; четвърто: начинът да се избегнат себичността и алчността  е т.нар. ‘осмократен път’, което ще рече: правилни възгледи, правилни мисли, правилна реч, правилна дейност, правилно препитание, правилни усилия, правилна грижа и правилно съзерцание.  Будизмът е отворен за всички, независимо от расата и той не признава кастовите различия.                                               

Известно време след смъртта на Гаутама, новата религия се разпространява бавно. Когато  обаче,  индийският император Ашока прегръща будизма през III век пр. н.е. , будисткото учение се разпространява бързо и  в Индия,  и   в съседните й страни. Разпространява се  в Цейлон, Малайзия, Югоизточна Азия, до Индонезия.  Разпространява се и на север - в Тибет, в Афганистан и Средна Азия.  Стига до Китай, Корея и Япония.

Двете главни направления на будизма са хинаяна и махаяна.  Будизмът съдържа силен пацифистки елемент.  Ориентацията към ненасилие  е играла  значителна   роля в политическата история  на будистките страни.

Будисткото учение в никакъв случай не е поредната изява на стара индийска философия и благодарение на възгледите на Буда и на учението му, будизмът  се е разпространил далеч отвъд границите  на Индия.

А ето и  14 заповеди на Буда:

1. Най-големият враг в живота на човека е самият той.
2. Най-голямата глупост в живота на човека е лъжата.
3. Най-голямото поражение  в живота на човека е надменността.
4. Най-голямата печал в живота на човека е завистта.
5. Най-голямата грешка в живота на човека е да изгуби самия себе си.
6. Най-голямата вина в живота на човека е неблагодарността.
7. Най-достойното съжаление в живота на човека е принизяването  на своето достойнство.
8. Най-достойно за възхищение в живота на човека е да се надигне след падане.
9. Най-голямата загуба в живота на човека е загубата на надежда.
10. Най-голямото достояние в живота на човека са здравето и разумът.
11. Най-големият дълг в живота на човека са искрените чувства.
12. Най-големият дар в живота на човека е великодушието.
13. Най-големият недостатък в живота на човека  е неразбирането.
14. Най-голямото утешение в живота на човека са добрите дела...

Автор: Тони