Преди Шипченския проход, сред прекрасна природа, се намира малкият град Шипка. В центъра на градчето е издигнат величествен храм - “Рождество Христово”. Той е проектиран от руския архитект Анатолий Томишко и има 17 камбани, украсени с красиви орнаменти.
Най-голямата тежи 12 тона. Камбаните са отлети от събраните в района гилзи по време на сраженията през Руско-турската война, започнали тук през септември 1877 и продължили до януари 1878 година.
Храмът е строен цели 17 години. Посветен е на подвига и паметта на 18 491 души. Повече от 5 месеца руските войници и българските опълченци се сражават и не позволяват на Сюлейман паша да премине в Северна България и да окаже помощ на обсадения в Плевен Осман Паша.
Зимата била студена и настъпила рано. Премръзнали, гладни и изтощени, нашите деди и руските войници бранели прохода. Изчерпали боеприпасите, храната и оръжията, подложени на студа и вятъра, те отчаяно и с последни сили отстоявали позициите си.
След приключването на Руско-турската война, през 1879 година майката на генерал Скобелев - графиня Олга Скобелева, граф Игнатиев и неговата съпруга, се обръщат с апел към руския народ за набиране на средства за построяването на храм-паметник на загиналите в Шипченската епопея.
Император Александър II дарява 1000 рубли, икона и ризница. Той издава указ за начало на кампанията за набиране на средства и разрешeние за сформиране на ‘Комитет за построяване на православен храм в подножието на Балкана в Южна България за вечно поменуване на воините, паднали във войната 1877-1878 година’.
Разногласия относно мястото къде да бъде построен храмът няма Проблемът обаче бил, че избраният терен се намирал тогава в пределите на Източна Румелия. Това изисквало да бъде издадено специално султанско ираде /указ/ за разрешаване на строежа. То е получено едва през 1883 година.
През това време членовете на комитета не бездействали. През 1881 година било взето решение храмът да се казва ‘Рождество Христово". В касата на комитета са събрани повече от 300 000 рубли. Проведен е конкурс и е одобрен проект. А през 1885 година започва и самият строеж.
Малко по-късно обаче, строежът е спрян за цели 10 години, поради влошаване на дипломатическите отношения между България и Русия след преврата на 9 август 1886 година и отстраняването на княз Александър Батенберг.
Храмът е завършен през 1902 година. До 1934 година той е владение на руската държава, която го дарява на българския народ.
През 2004 година с решение на Министерския съвет , храмът е прехвърлен като собственост на Българската православна църква.
Иконите върху главния иконостас на храма са 83. Изработени са от монаси от руския манастир “Свети Панталеймон” в Атон. По време на освещаването светогорските монаси са дарили още 15 икони.
Стенописите са правени на два етапа и са завършени през 1959 година. На южната и северната страна на храма са изобразени исторически личности и канонизирани от православната църква светии. Сред тях са и братята Кирил и Методий.
Под църквата е изградена крипта, а в двете й странични галерии са поставени 17 саркофага с костите на загиналите в сраженията край Шипка.
Автор: Тони
Най-голямата тежи 12 тона. Камбаните са отлети от събраните в района гилзи по време на сраженията през Руско-турската война, започнали тук през септември 1877 и продължили до януари 1878 година.
Храмът е строен цели 17 години. Посветен е на подвига и паметта на 18 491 души. Повече от 5 месеца руските войници и българските опълченци се сражават и не позволяват на Сюлейман паша да премине в Северна България и да окаже помощ на обсадения в Плевен Осман Паша.
Зимата била студена и настъпила рано. Премръзнали, гладни и изтощени, нашите деди и руските войници бранели прохода. Изчерпали боеприпасите, храната и оръжията, подложени на студа и вятъра, те отчаяно и с последни сили отстоявали позициите си.
След приключването на Руско-турската война, през 1879 година майката на генерал Скобелев - графиня Олга Скобелева, граф Игнатиев и неговата съпруга, се обръщат с апел към руския народ за набиране на средства за построяването на храм-паметник на загиналите в Шипченската епопея.
Император Александър II дарява 1000 рубли, икона и ризница. Той издава указ за начало на кампанията за набиране на средства и разрешeние за сформиране на ‘Комитет за построяване на православен храм в подножието на Балкана в Южна България за вечно поменуване на воините, паднали във войната 1877-1878 година’.
Разногласия относно мястото къде да бъде построен храмът няма Проблемът обаче бил, че избраният терен се намирал тогава в пределите на Източна Румелия. Това изисквало да бъде издадено специално султанско ираде /указ/ за разрешаване на строежа. То е получено едва през 1883 година.
През това време членовете на комитета не бездействали. През 1881 година било взето решение храмът да се казва ‘Рождество Христово". В касата на комитета са събрани повече от 300 000 рубли. Проведен е конкурс и е одобрен проект. А през 1885 година започва и самият строеж.
Малко по-късно обаче, строежът е спрян за цели 10 години, поради влошаване на дипломатическите отношения между България и Русия след преврата на 9 август 1886 година и отстраняването на княз Александър Батенберг.
Храмът е завършен през 1902 година. До 1934 година той е владение на руската държава, която го дарява на българския народ.
През 2004 година с решение на Министерския съвет , храмът е прехвърлен като собственост на Българската православна църква.
Иконите върху главния иконостас на храма са 83. Изработени са от монаси от руския манастир “Свети Панталеймон” в Атон. По време на освещаването светогорските монаси са дарили още 15 икони.
Стенописите са правени на два етапа и са завършени през 1959 година. На южната и северната страна на храма са изобразени исторически личности и канонизирани от православната църква светии. Сред тях са и братята Кирил и Методий.
Под църквата е изградена крипта, а в двете й странични галерии са поставени 17 саркофага с костите на загиналите в сраженията край Шипка.