Цивилизацията в античността е използвала римските цифри. Кога и как всъщност са се появили съвременните, арабски, цифри с които си служим днес?
Римските цифри са използвани от древните римляни в тяхната бройна система. Тя намира приложение и до днес в някои области. Тези знаци са се появили около 500 г. пр. н.е. при етруските.
Римските цифри са следните: I, II, III, IV, V, VI, VII, VIII, IX, X и техните производни. С римски цифри можело да се изписват числата от 1 до 3999. При стойности по-големи от тези, се използвали различни техники, като прибавяне на хоризонтални черти над буквите или комбинации от специални символи. В наше време римските цифри се използват за отбелязване на векове, при имена на владетели, при циферблатите на някои часовници, при номериране на спортни състезания, със стойности от 1 до 3000.Нулата не съществува като римска цифра.
Тромавата бройна система, дългото изписване на цифрите и липсата на нулата довели през 14-ти век до замяната на римските цифри с арабски, благодарение на което математиката и алгебрата се развили много буйно.
Арабските цифри имат традиционното название на десетте знака: 1,2,3,4,5,6,7,8,9,0, които се използват за записване на числа в позиционна десетична бройна система. Те идват от хиндо-арабската бройна система, разработена от индийски математици, приложена от персийски математици и предадена по-нататък на арабите на запад. Оттам е пренесена в Европа през Средновековието около X век.
През 12-ти век е преведено от арабски на латински известното съчинение “Ал Джабар вел Мукабала” /’За изчисляването с използване на индийски цифри’/ на Мохамед ал Хорезми. От ‘ал джабар’ по-късно възниква думата алгебра, а от името на автора Ал Хорезми - терминът алгоритъм. В това свое съчинение Ал Хорезми описва позиционния принцип за записване и смятане на числа.
През 1202 година, италианският математик Леонардо Фибоначи написва книгата “Либер Абачи”, като подобно на Мохамед ал Хорезми описва позиционния принцип и използва цифрите от 0 до 9. Той специално отбелязва, че тези цифри произхождат от Индия.
Самите араби също твърдят, че произходът им е индийски.
Въпреки това, европейците започват да ги наричат арабски, с което название са се наложили и утвърдили в Европа и Америка. Цифрите претърпяват редица промени, докато добият окончателния си вид през 15-ти век.
Автор: Тони
Римските цифри са използвани от древните римляни в тяхната бройна система. Тя намира приложение и до днес в някои области. Тези знаци са се появили около 500 г. пр. н.е. при етруските.
Римските цифри са следните: I, II, III, IV, V, VI, VII, VIII, IX, X и техните производни. С римски цифри можело да се изписват числата от 1 до 3999. При стойности по-големи от тези, се използвали различни техники, като прибавяне на хоризонтални черти над буквите или комбинации от специални символи. В наше време римските цифри се използват за отбелязване на векове, при имена на владетели, при циферблатите на някои часовници, при номериране на спортни състезания, със стойности от 1 до 3000.Нулата не съществува като римска цифра.
Тромавата бройна система, дългото изписване на цифрите и липсата на нулата довели през 14-ти век до замяната на римските цифри с арабски, благодарение на което математиката и алгебрата се развили много буйно.
Арабските цифри имат традиционното название на десетте знака: 1,2,3,4,5,6,7,8,9,0, които се използват за записване на числа в позиционна десетична бройна система. Те идват от хиндо-арабската бройна система, разработена от индийски математици, приложена от персийски математици и предадена по-нататък на арабите на запад. Оттам е пренесена в Европа през Средновековието около X век.
През 12-ти век е преведено от арабски на латински известното съчинение “Ал Джабар вел Мукабала” /’За изчисляването с използване на индийски цифри’/ на Мохамед ал Хорезми. От ‘ал джабар’ по-късно възниква думата алгебра, а от името на автора Ал Хорезми - терминът алгоритъм. В това свое съчинение Ал Хорезми описва позиционния принцип за записване и смятане на числа.
През 1202 година, италианският математик Леонардо Фибоначи написва книгата “Либер Абачи”, като подобно на Мохамед ал Хорезми описва позиционния принцип и използва цифрите от 0 до 9. Той специално отбелязва, че тези цифри произхождат от Индия.
Самите араби също твърдят, че произходът им е индийски.
Въпреки това, европейците започват да ги наричат арабски, с което название са се наложили и утвърдили в Европа и Америка. Цифрите претърпяват редица промени, докато добият окончателния си вид през 15-ти век.