Тостът и какво не знаем за него?

Тостът е неразделна част от празничната трапеза. Той е чудесен повод да покажете себе си и да изненадате приятно присъстващите. Тостовете водят началото си от древните обреди, когато са принасяни свещени дарове пред бо

2011-02-21 15:04:31

Тостът е неразделна част от празничната трапеза. Той е чудесен повод да покажете себе си и да изненадате приятно присъстващите.

Тостовете водят началото си от древните обреди, когато са принасяни свещени дарове пред боговете. Преди да вдигнат чашите с вино, участниците в ритуала произнасяли молитви и пожелания.

Думата тост има английски произход - toast, наздравица, въпреки че обикновено думата toast се свързва с понятието препечена филийка. Говори се, че в средновековна Англия в чашите с вино пускали парче сух хляб /toast/ , за да придаде необичаен вкус на напитката.

В зависимост от мястото и броя на присъстващите, за наздравицата се подбират подобаваща интонация и тема. При официалните приеми пък правилата за тостовете са строго регламентирани.

Човекът, към когото е адресиран тостът, произнася ответен благодарствен тост. На официалните приеми тостовете се произнасят в тържествена форма, а почетният гост също произнася ответен тост.

На официалните приеми не е прието чашите да се чукат при тоста. Гостите вдигат чашите си и осъществяват контакт с очи. Ако чашите се докоснат, то мъжете трябва да държат своите чаши по-ниско от тези на дамите. А лицето, към което е адресиран тостът чака с вдигната чаша, докато не отпият останалите.

Най-големи специалисти по тостове са грузинците. Първият тост се произнася от домакина, след това се дава дума на тамадата и по-нататък той води тържеството.
Първи след домакина вдигат тостове най-почетните гости или по старшинство.

Най-тържествените тостове се произнасят, като човек стои прав. Мъж, в чиято чест се вдига тост, също слуша прав. По време на тоста присъстващите не се хранят и не разговарят. Не е прието да се пие, докато тостът не свърши.

Трябва да се знае, че не се вдига тост на коктейл. Традицията да се разбиват чаши на пода, особено по време на сватби, се прави, но само с изричното съгласие на гостите и домакините. Не трябва да се жестикулира по време на тоста, защото жестовете отвличат от словото. Не трябва да се досажда на гостите с много дълги речи. Оптималното време е 3 минути.

Историята на тостовете имат хилядолетна история, но етикетът постоянно се обновява. Произнасянето на тост с вода в чашата, не се смята за тост. Най-известният и популярен тост в целия свят е ‘За ваше здраве!’.

А ето и някои фрази на различни езици, които имат един и същи смисъл - ‘наздравe’: ‘prost’ или ‘prosit’ на немски, ‘a votre sante’ на френски, ‘scoal’ на шведски... Автор: Тони