Здравейте Приятели,
Когато пишех писмото към редакцията на електронния вестник ТийнПроблем, не съм се и надявал да имал такъв небивал успех.
Честно да ви призная първоначално мислех да се свържа с Евдокия, която беше писала за нейния край и хобитата си, както и за лудницата в столицата. Някак си ми легна на сърцето това момиче и събрах смелост да действам. Чудех се дали да измисля нова валентинка за нея или да вкарам някакъв друг подход този път.
В крайна сметка успях да намеря на Евдокия ахато и започнах да я зарибявам там. Отначало ми отгаваряше и всичко беше шест точки. Даже има няква промо за Свети Валентин в Aha, където ти дават втори пакет - бонус, като си активираш випа. Веднага реших да и направя впечатление и й подарих второто валентинско кодче за да я направя вип.
След това обаче тя си показа рогцата и нещо спря да ми пише. За миг целия свят се срина за мен и изпаднах в дълбока депресия, която може да се сравни като големина на събитието единствено с ледниковия период при който са изчезнали динозаврите.
По цял ден стоях в нас и нищо не правех.. влизах в инет ей така само да вида какаво става.
Вечер излизах за по 20-30 минути да въртя малко ръчки в снега с уното, ама дори това не ми доставяше удоволствие.
Един ден обаче на начална в тийна видях нещо което ме втрещи (вижте историята), потресе, изуми едновременно и ми докара трепетно вълнение и пеперудки в стомаха. Видях как една мацка ми е прочела статията за фиата и ми се кефеше. Почнах да мисля какво да правя и реших да се видя с нея де, ама първо исках да и попиша и да я опозная по-добре.
Казваше се Вили, както ставаше ясно от писмото й. Намерих я и нея в ахато и почнахме да си пишем. Тя ми потвърди, че ми е оплела пуловер и шушони и обеща, ако потръгнат нещата да ми оплете вълнена тапицерия за уното, както и обръч за волана в цветовете на Италия (уното от там идва).
Писахме си ден - два и видях, че е надежна. Уговорих се с нея в неделя да ме чака пред един супермаркет, че имах да пазарувам някой неща. Чукнахме си среща в 9.20 да може да се понаспим и да не ставаме толкова рано.
Като отидах на срещата видях Вили да ме чака пред магазина. Вече беше взела количка за пазаруване и ме чакаше. Аз бях с уното и врътнах няколко ръчки на паркинга, който беше празен и дори запалих гуми, за да направя първото впечатление още по запомнящо и изпепеляващо. След това слязах с най-гъзарската си походка и със секси движение включих централното на уното. То хваща само на багажника и дясната врата, ма карай.
Вили ме измери с поглед от горе до долу и се усмихна палаво. Полафихме си пет минути и влязахме да напазарим. Бяхме се разбрали да си направим списък с продукти и да пазаруваме заедно. Никога няма да забравя тези два списъка. Бяха почти еднакви. И двамата трябваше да купим лапад, целина, овчо сирене, маргарин, прясно мляко, като разликата беше, че тя имаше да купува две бурканчета шипков мармалад, а аз си бях набелязал да си взема сланина с кожичка, че много ми се ядеше.
Иначе Вили си беше мацка от всякъде. Руса коса, която беше от едната страна до рамото, а от другата над ухото...фешънка и двайсе. Освен това беше филирана някак си на етажи, а и си беше направила крайчето на единия кичур в червено.. все едно е яла филия с лютеница и края на косата и се беше омацало в лютеница. Аз много се кефя на лютеница и това ми е нещо като фетиш, много ме възбужда и едвам се сдържах да не я награбя още на щанда със сушените сливи и други ядки, но се въздържах де.
Надолу беше облечена с модерно плетено елече. Каза, че си го е плела сама, но баба и Вълка и е давала напътствия само при цветенцата на една кука, дето беше имплементирала в плетката.
Тази ни среща продължи около половин час някъде. Реехме се безгрижно между щандовете и пълнехме количката с продукти. Накрая стигнахме до касата и аз реших да се направя на кавалер. Взех и един киндер сюрприз и близалка от новите с вкус на люти чушки, дето като ги изсмучеш дръжката става на свирка. Свириш си и изпускаш напрежението от вкуса на чушката.
Вили ми се зарадва и ми се метна на врата. Имах чуството, че щеше да ме награби още на касата, но се въздържахме, че нали ни беше първа среща.
Както съм гледал по филмите, после я изпратих до вратата на супермаркета и я целунах по челото, като си обещахме да се видим пак.
След това се качих в уното и отпраших в неизвестна дори и за мен посока, а тя отиде да си вземе стотинките за количката.
Благодаря на всички, както и на хората от сайта, които ме подпрекяха и ми помогнаха да срещна моята сродна душа. Доскоро си мислех, че няма любов и никога няма да ми се случи да изживея такива емоции, но ето, че стана и при мен. Дойде изневиделица и ме порази като свински грип по време на дървена ваканция, когато най-малко го очакваш.
Автор: Александър Ненов
Когато пишех писмото към редакцията на електронния вестник ТийнПроблем, не съм се и надявал да имал такъв небивал успех.
Честно да ви призная първоначално мислех да се свържа с Евдокия, която беше писала за нейния край и хобитата си, както и за лудницата в столицата. Някак си ми легна на сърцето това момиче и събрах смелост да действам. Чудех се дали да измисля нова валентинка за нея или да вкарам някакъв друг подход този път.
В крайна сметка успях да намеря на Евдокия ахато и започнах да я зарибявам там. Отначало ми отгаваряше и всичко беше шест точки. Даже има няква промо за Свети Валентин в Aha, където ти дават втори пакет - бонус, като си активираш випа. Веднага реших да и направя впечатление и й подарих второто валентинско кодче за да я направя вип.
След това обаче тя си показа рогцата и нещо спря да ми пише. За миг целия свят се срина за мен и изпаднах в дълбока депресия, която може да се сравни като големина на събитието единствено с ледниковия период при който са изчезнали динозаврите.
По цял ден стоях в нас и нищо не правех.. влизах в инет ей така само да вида какаво става.
Вечер излизах за по 20-30 минути да въртя малко ръчки в снега с уното, ама дори това не ми доставяше удоволствие.
Един ден обаче на начална в тийна видях нещо което ме втрещи (вижте историята), потресе, изуми едновременно и ми докара трепетно вълнение и пеперудки в стомаха. Видях как една мацка ми е прочела статията за фиата и ми се кефеше. Почнах да мисля какво да правя и реших да се видя с нея де, ама първо исках да и попиша и да я опозная по-добре.
Казваше се Вили, както ставаше ясно от писмото й. Намерих я и нея в ахато и почнахме да си пишем. Тя ми потвърди, че ми е оплела пуловер и шушони и обеща, ако потръгнат нещата да ми оплете вълнена тапицерия за уното, както и обръч за волана в цветовете на Италия (уното от там идва).
Писахме си ден - два и видях, че е надежна. Уговорих се с нея в неделя да ме чака пред един супермаркет, че имах да пазарувам някой неща. Чукнахме си среща в 9.20 да може да се понаспим и да не ставаме толкова рано.
Като отидах на срещата видях Вили да ме чака пред магазина. Вече беше взела количка за пазаруване и ме чакаше. Аз бях с уното и врътнах няколко ръчки на паркинга, който беше празен и дори запалих гуми, за да направя първото впечатление още по запомнящо и изпепеляващо. След това слязах с най-гъзарската си походка и със секси движение включих централното на уното. То хваща само на багажника и дясната врата, ма карай.
Вили ме измери с поглед от горе до долу и се усмихна палаво. Полафихме си пет минути и влязахме да напазарим. Бяхме се разбрали да си направим списък с продукти и да пазаруваме заедно. Никога няма да забравя тези два списъка. Бяха почти еднакви. И двамата трябваше да купим лапад, целина, овчо сирене, маргарин, прясно мляко, като разликата беше, че тя имаше да купува две бурканчета шипков мармалад, а аз си бях набелязал да си взема сланина с кожичка, че много ми се ядеше.
Иначе Вили си беше мацка от всякъде. Руса коса, която беше от едната страна до рамото, а от другата над ухото...фешънка и двайсе. Освен това беше филирана някак си на етажи, а и си беше направила крайчето на единия кичур в червено.. все едно е яла филия с лютеница и края на косата и се беше омацало в лютеница. Аз много се кефя на лютеница и това ми е нещо като фетиш, много ме възбужда и едвам се сдържах да не я награбя още на щанда със сушените сливи и други ядки, но се въздържах де.
Надолу беше облечена с модерно плетено елече. Каза, че си го е плела сама, но баба и Вълка и е давала напътствия само при цветенцата на една кука, дето беше имплементирала в плетката.
Тази ни среща продължи около половин час някъде. Реехме се безгрижно между щандовете и пълнехме количката с продукти. Накрая стигнахме до касата и аз реших да се направя на кавалер. Взех и един киндер сюрприз и близалка от новите с вкус на люти чушки, дето като ги изсмучеш дръжката става на свирка. Свириш си и изпускаш напрежението от вкуса на чушката.
Вили ми се зарадва и ми се метна на врата. Имах чуството, че щеше да ме награби още на касата, но се въздържахме, че нали ни беше първа среща.
Както съм гледал по филмите, после я изпратих до вратата на супермаркета и я целунах по челото, като си обещахме да се видим пак.
След това се качих в уното и отпраших в неизвестна дори и за мен посока, а тя отиде да си вземе стотинките за количката.
Благодаря на всички, както и на хората от сайта, които ме подпрекяха и ми помогнаха да срещна моята сродна душа. Доскоро си мислех, че няма любов и никога няма да ми се случи да изживея такива емоции, но ето, че стана и при мен. Дойде изневиделица и ме порази като свински грип по време на дървена ваканция, когато най-малко го очакваш.