Българската култура е била обект на много изследвания. Тя се е сформирала в резултат от много събития в нашата история. Националната ни култура е основната причина за това ние българите живеем по начина, по който живеем в момента. Културата на един народ е в основата на социалните, икономическите и политическите условия на живот. Това е така, защото тя представлява специфичният начин на мислене, практикуван от определена група хора. Културата включва всички вярвания, ценности, разбирания, принципи, нагласи, знания и настроения, които ръководят хората съставляващи дадена общност /народ /при взимането на разнообразни решения и извършването на съответстващите им действия. Именно поради тази причина в основата на създаването на икономическите, политическите и социалните условия в България, стои културата на българите. Няма да казвам коя култура е правилна и коя не. Това от моя страна би било надуто и нахално. Ще кажа само, че всяка икономическа и политическа концепция върви с кореспондиращата и култура. Комунизмът изисква един, пазарната икономика друг начин на мислене. В България все още има разминаване между културата, като начин на мислене, и икономическата и политическата концепция, която се опитваме да възприемем - пазарната икономика и демокрацията. Ако това разминаване не се стопи, ние няма да се радваме на висок стандарт на живот, независимо дали светът е в криза или не.
Твърде често българите обвиняваме другите за нашите неудачи. В исторически план наистина България е била поттискана и задушавана по най – разнообразни начини. Но дори и сега българинът сочи с пръст и оправдава социалното и икономическото си състояние с външни нему фактори. Ние наистина сме бедни /в сравнение с други членки на ЕС/, наистина живеем в страх от всякакви престъпни групи, с които полицията не може да се справи, наистина сме хапани от кучета, наистина трошим колите си по лоши пътища. Средата, в която живеем, е враждебна и за много хора недостъпна, дори чисто физически. Човек с някакво физическо увреждане рядко е способен сам да излезе навън, да ползва градски транспорт, да отиде на училище или на лекции, да се срещне с приятели. За хората без увреждания ситуацията е също не особено добра. Те всеки ден се борят с дупките по улицата, с бюрократичните неуредици и с още хиляди нелепи проблеми, които изпиват жизнените им сили. И отново обвиняваме за всичко другите. На прицел най – често стоят политиците и административните служители. Но и те са българи нали? И те са били възпитавани и обучавани в нашата страна. Така че проблемите ни се коренят не просто в един или друг политик, не просто в една или друга партия. Проблемите ни се коренят в културата ни. Ние сякаш искаме да останем с непроменени мислене и поведение, но условията ни на живот да се променят. Това никога няма да се случи.
Световно известният холандски учен Герард Хендрик Хофстеде посвещава много време на изследването на различните култури и влиянието им върху организационното поведение. Той е разработил модел, чрез който се вижда как националната култура въздейства върху икономическото състояние на фирмата, а и на държавата. В проведеното преди няколко години по този модел изследване на българската култура изпъкват някои от основните причини за проблемите в България. Моделът се базира на няколко измерения и откриване на позицията на съотвтната национална култура в тях.
Първото измерение определя възприеманото от изследваната нация разстояние от властта. При късо възприемано разстояние, отделният човек се чувства лично отговорен за положението, в което се намира, и за състянието на държавата, в която живее. Така мислещият човек гласува редовно, критикува смело всичко, което сметне за вредно, участва в разнообразни общестено-значими инициативи и кампании, сигнализира на съотвтните органи щом забележи нещо нередно. Този човек е част от обратната връзка, която информира политиците и фирмените ръководители за целесъобразността на провежданата от тях политика. Така могат навреме да се направят необходимите корекции. Хора с такова мислене съставляват населението на развитите демокрации и пазарни икономики – САЩ, Дания, Великобритания, Швеция и други. Затова в тези държави хората живеят добре. Те просто дефинират проблемите си и ги решават. В САЩ даже са започнали да търсят решения на глобалните проблеми свързани с живота на планетата Земя и човешкия род. В университетите там, студентите редовно участват в кампании посветени на борба със световни за заплахи. Точно обратно е мисленето в България. Отделният българин по комунистически все още вярва, че държавата е нещо отделно, по – голямо и по – силно от него. Затова той нито критикува, нито се опитва нещо да промени. Българинът просто се надява да оцелее въпреки всичко.
Второто измерение за изследване на националната култура е склонността към избягване на несигурността. При народите с ниски стойности по този показател се наблюдават качества като творческа енергия, инициативност, склонност към поемане на риск / макар и оправдан /, предприемачество. Американците са пример в това отношение. Също тези качества се наблюдават сред хората в западноевропейските държави. Това храни техните пазарни икономики. При българите отново е точно обратното. Те се страхуват и не смеят да поемат никакви рискове. Българите искат просто да оцелеят, както в кумунизма. Наша известна народна поговорка гласи: „Наведена глава сабя не я сече.”. Това е спънка за инициативността и оттам за развитието на пазарната ни икономика.
Третото измерение включва крайностите „индивдуализъм/колективизъм”. Пазраната икономика изисква предимно индивидуалистична култура. Изключение правят страни като Япония и Китай, но там има и други специфични неща, които способстват за икономическото развитие. Повечето пазарни икономики в света са подхранвани от индивидуалистична култура. С други думи разчитат на личната инициатива и личната отговорност на гражданите си. Това е съвсем естествено, защото когато човек работи за себе си и сам отговаря за действията и резултатите си, е много по – ефективен и конкурентноспособен. В България обаче, това като че ли не се разбира. Хората искат да печелят, но не и с цената да израснат като личности и да носят индивидуална отговорност. Българите търсят далаверата, но бягат от работата и задълженията. Вместо да четат и да се развиват духовно, те копнеят за бързо и безпрепятствено задоволяване на потребностите си. За да постигнат това българите разчитат на другите, затова винаги тези други са виновни – политици, работодатели, служители и др. Нещо повече българите са ситуационалисти - когато взимат са индивидуалисти, когато дават колективисти.
Четвъртото измерение се заключава в областта „мъжественост/женственост”. В обществата с мъжествена култура, хората са смели, амбициозни и ориентирани към постигане на конкретни резултати. Много от западните общества са с такава нагласа. При обществата с женствена култура се акцентира на социалните и духовни аспекти от живота и на помощта на по-слабите. За да може обаче да се провежда една толкова застъпено социална политика, преди това в държавата трябва да има някакви натрупвания. В развитите страни тези натрупвания са следствие от съчетанието между мъжествена култура и развита пазарна икономика. Така в резултат на създадения в по – голямо количество брутен вътрешн продукт, обществата в тези страни могат да си позволят да сменят курса и да поемат в една по - социална посока. В България обаче хората клонят към женствена култура, без да са натрупали кой знае какво богатство. У нас дори не може да се каже, че имаме някаква ориентация в това направление. Ние се опитваме да си помагаме, но не знаем как да го направим. Затова държавата ни харчи по изключително неадекватен начин средства, които никога няма да се възвърнат. Да вземем за преимер политиката за интеграция на хората с увреждания. Вместо тези хора да бъдат активно включени и въвлечени в икономиката, те биват обгрижвани и затваряни в скъпоструващи специализирани заведения. Едновременно с това съществуват всякакви организации, които харчат пари за различни проекти, без никакъв конкререни и важен за страната икономически резултат.
Възприемането на времето е петото измерение в модела на Хофстеде. Тук културите се разделят на такива с краткосрочна и такива с дългосрочна ориентация. Общества с дългосрочна ориентация във времето осъществяват по – добро планиране и постигат по – добри резултати. Освен това те мислят в така нареченото синхронно време. Това означава ясна представа за и правене на отчевтлива връзка между минало, настояще и бъдеще. Всяко добро планиране стъпва на минал опит, поставя цели за вбъдеще и на тази основа генерира настоящи решения. Такъв тип планиране е задължително условие за развитие в една пазарна икономика. Всеки маркетингов план например, трябва започне с анализ на миналите тенденции, да премине към осмисляне на настоящата ситуация и да предпише адекватно бъдещо поведение. В България не се резсъждава по този начин. Тук гледаме предимно да изкараме що годе добре днес и утре. Най - много да помислим и за другата седмица. Също така почти никога не се интересуваме от миналото и не се учим от него. Просто го забравяме.
Поради всичко казано дотук смятам, че е безпредметно да обвиняваме само политиците и системата за нашите проблеми. Те също носят своята вина, но не биха могли да носят цялата вина. Някои хора искат връщането на комунизма, докато други се кланят пред пазарната икономика и дори пред крайния капитализъм. Аз мисля, че преди всичко трябва да изградим култура, съответстваща на желанията ни. Също така аз съм привържаник на принципите на демокрацията и пазарната икономика. Въпреки това, ясно съзнавам, че без нужната култура българите няма да живеят добре, колкото и политиците ни да се хвалят с прозападната политика на държавата ни. Затова е крайно време да изберем посоката си и да я следваме. Ако искаме да живеем в развита пазарна икономика трябва да променим начина си на мислене. Само така ще стъпим на скоростната европейска магистрала, водеща към високия стандарт на живот.
Автор:
Твърде често българите обвиняваме другите за нашите неудачи. В исторически план наистина България е била поттискана и задушавана по най – разнообразни начини. Но дори и сега българинът сочи с пръст и оправдава социалното и икономическото си състояние с външни нему фактори. Ние наистина сме бедни /в сравнение с други членки на ЕС/, наистина живеем в страх от всякакви престъпни групи, с които полицията не може да се справи, наистина сме хапани от кучета, наистина трошим колите си по лоши пътища. Средата, в която живеем, е враждебна и за много хора недостъпна, дори чисто физически. Човек с някакво физическо увреждане рядко е способен сам да излезе навън, да ползва градски транспорт, да отиде на училище или на лекции, да се срещне с приятели. За хората без увреждания ситуацията е също не особено добра. Те всеки ден се борят с дупките по улицата, с бюрократичните неуредици и с още хиляди нелепи проблеми, които изпиват жизнените им сили. И отново обвиняваме за всичко другите. На прицел най – често стоят политиците и административните служители. Но и те са българи нали? И те са били възпитавани и обучавани в нашата страна. Така че проблемите ни се коренят не просто в един или друг политик, не просто в една или друга партия. Проблемите ни се коренят в културата ни. Ние сякаш искаме да останем с непроменени мислене и поведение, но условията ни на живот да се променят. Това никога няма да се случи.
Световно известният холандски учен Герард Хендрик Хофстеде посвещава много време на изследването на различните култури и влиянието им върху организационното поведение. Той е разработил модел, чрез който се вижда как националната култура въздейства върху икономическото състояние на фирмата, а и на държавата. В проведеното преди няколко години по този модел изследване на българската култура изпъкват някои от основните причини за проблемите в България. Моделът се базира на няколко измерения и откриване на позицията на съотвтната национална култура в тях.
Първото измерение определя възприеманото от изследваната нация разстояние от властта. При късо възприемано разстояние, отделният човек се чувства лично отговорен за положението, в което се намира, и за състянието на държавата, в която живее. Така мислещият човек гласува редовно, критикува смело всичко, което сметне за вредно, участва в разнообразни общестено-значими инициативи и кампании, сигнализира на съотвтните органи щом забележи нещо нередно. Този човек е част от обратната връзка, която информира политиците и фирмените ръководители за целесъобразността на провежданата от тях политика. Така могат навреме да се направят необходимите корекции. Хора с такова мислене съставляват населението на развитите демокрации и пазарни икономики – САЩ, Дания, Великобритания, Швеция и други. Затова в тези държави хората живеят добре. Те просто дефинират проблемите си и ги решават. В САЩ даже са започнали да търсят решения на глобалните проблеми свързани с живота на планетата Земя и човешкия род. В университетите там, студентите редовно участват в кампании посветени на борба със световни за заплахи. Точно обратно е мисленето в България. Отделният българин по комунистически все още вярва, че държавата е нещо отделно, по – голямо и по – силно от него. Затова той нито критикува, нито се опитва нещо да промени. Българинът просто се надява да оцелее въпреки всичко.
Второто измерение за изследване на националната култура е склонността към избягване на несигурността. При народите с ниски стойности по този показател се наблюдават качества като творческа енергия, инициативност, склонност към поемане на риск / макар и оправдан /, предприемачество. Американците са пример в това отношение. Също тези качества се наблюдават сред хората в западноевропейските държави. Това храни техните пазарни икономики. При българите отново е точно обратното. Те се страхуват и не смеят да поемат никакви рискове. Българите искат просто да оцелеят, както в кумунизма. Наша известна народна поговорка гласи: „Наведена глава сабя не я сече.”. Това е спънка за инициативността и оттам за развитието на пазарната ни икономика.
Третото измерение включва крайностите „индивдуализъм/колективизъм”. Пазраната икономика изисква предимно индивидуалистична култура. Изключение правят страни като Япония и Китай, но там има и други специфични неща, които способстват за икономическото развитие. Повечето пазарни икономики в света са подхранвани от индивидуалистична култура. С други думи разчитат на личната инициатива и личната отговорност на гражданите си. Това е съвсем естествено, защото когато човек работи за себе си и сам отговаря за действията и резултатите си, е много по – ефективен и конкурентноспособен. В България обаче, това като че ли не се разбира. Хората искат да печелят, но не и с цената да израснат като личности и да носят индивидуална отговорност. Българите търсят далаверата, но бягат от работата и задълженията. Вместо да четат и да се развиват духовно, те копнеят за бързо и безпрепятствено задоволяване на потребностите си. За да постигнат това българите разчитат на другите, затова винаги тези други са виновни – политици, работодатели, служители и др. Нещо повече българите са ситуационалисти - когато взимат са индивидуалисти, когато дават колективисти.
Четвъртото измерение се заключава в областта „мъжественост/женственост”. В обществата с мъжествена култура, хората са смели, амбициозни и ориентирани към постигане на конкретни резултати. Много от западните общества са с такава нагласа. При обществата с женствена култура се акцентира на социалните и духовни аспекти от живота и на помощта на по-слабите. За да може обаче да се провежда една толкова застъпено социална политика, преди това в държавата трябва да има някакви натрупвания. В развитите страни тези натрупвания са следствие от съчетанието между мъжествена култура и развита пазарна икономика. Така в резултат на създадения в по – голямо количество брутен вътрешн продукт, обществата в тези страни могат да си позволят да сменят курса и да поемат в една по - социална посока. В България обаче хората клонят към женствена култура, без да са натрупали кой знае какво богатство. У нас дори не може да се каже, че имаме някаква ориентация в това направление. Ние се опитваме да си помагаме, но не знаем как да го направим. Затова държавата ни харчи по изключително неадекватен начин средства, които никога няма да се възвърнат. Да вземем за преимер политиката за интеграция на хората с увреждания. Вместо тези хора да бъдат активно включени и въвлечени в икономиката, те биват обгрижвани и затваряни в скъпоструващи специализирани заведения. Едновременно с това съществуват всякакви организации, които харчат пари за различни проекти, без никакъв конкререни и важен за страната икономически резултат.
Възприемането на времето е петото измерение в модела на Хофстеде. Тук културите се разделят на такива с краткосрочна и такива с дългосрочна ориентация. Общества с дългосрочна ориентация във времето осъществяват по – добро планиране и постигат по – добри резултати. Освен това те мислят в така нареченото синхронно време. Това означава ясна представа за и правене на отчевтлива връзка между минало, настояще и бъдеще. Всяко добро планиране стъпва на минал опит, поставя цели за вбъдеще и на тази основа генерира настоящи решения. Такъв тип планиране е задължително условие за развитие в една пазарна икономика. Всеки маркетингов план например, трябва започне с анализ на миналите тенденции, да премине към осмисляне на настоящата ситуация и да предпише адекватно бъдещо поведение. В България не се резсъждава по този начин. Тук гледаме предимно да изкараме що годе добре днес и утре. Най - много да помислим и за другата седмица. Също така почти никога не се интересуваме от миналото и не се учим от него. Просто го забравяме.
Поради всичко казано дотук смятам, че е безпредметно да обвиняваме само политиците и системата за нашите проблеми. Те също носят своята вина, но не биха могли да носят цялата вина. Някои хора искат връщането на комунизма, докато други се кланят пред пазарната икономика и дори пред крайния капитализъм. Аз мисля, че преди всичко трябва да изградим култура, съответстваща на желанията ни. Също така аз съм привържаник на принципите на демокрацията и пазарната икономика. Въпреки това, ясно съзнавам, че без нужната култура българите няма да живеят добре, колкото и политиците ни да се хвалят с прозападната политика на държавата ни. Затова е крайно време да изберем посоката си и да я следваме. Ако искаме да живеем в развита пазарна икономика трябва да променим начина си на мислене. Само така ще стъпим на скоростната европейска магистрала, водеща към високия стандарт на живот.