Често се случва да си мислим, че точно нашият живот е най-скапан или най-труден. Ето какво според мен е живот изпълнен с трудности.
Валентин Спасов е 26-годишен вишист, току що завършил второто си висше. Преди този подвиг младежът не бил толкова ученолюбив и дори не бил много добре със здравето.
Валентин е буквално изхвърлен на улицата от баща си, когато е бил на 11 години. Той му се моли с дни да го прибере, но пияният му родител го пребива почти до смърт и чупи две ребра и китката на собствения си син. Майката на Валентин е починала от натравяне с алкохол, когато той е бил на 7 години.
На 11 години момчето насилствено постъпва в дом за изоставени деца. Известно време се занимавал с кражби и други лоши неща, но споделя, че като се събудил една сутрин, осъзнал, че три години правейки това се чувства като без душа.
На 14 години той започва обучението си наново, работейки където може, за да изкарва някакви пари. Той за две години научава материал като за 4 години и наваксва загубеното време. Когато става на 16 години, Валентин решава да опита да кандидатства и да премине тест, който може да му даде шанс да учи в престижно училище в САЩ.
Той получава 9997.5 точки от възможни 10001 и бива приет в Американско пред-колежанско подготвително училище. За съжаление баща му отказва всякакъв контакт с него и Валентин не може да вземе подпис за разрешение за учението му чужбина. Младежът събира 500 лева и ги дава на баща си, молейки да му подпише документите. За щастие баща му се съгласява и младежът взема всичките си събрани пари и заминава за Америка.
1 месец след като постъпва в училището, пресичайки улицата, го удря автомобил и чупи десния му крак и едно ребро. Понеже няма осигуровки и подобни неща, той моли учител да плати за лечението му и обещава, че ще му върне парите. Същият този учител винаги е искал заедно с жена си да имат още едно дете. Те решават да осиновят Валентин и той да стане част от семейството. Валентин успява да напредне много в училище и минава материала за четири години по-бързо от повечето деца.
На 18 години той вече е бил първа година висше. Валентин е завършил 5 годишното обучение само за 3 години като показва невероятен напредък и разбиране на материала. Завършва с напълно перфектен успех и е нает от голяма корпорация да работи като разработчик на компютърни програми и защити.
Той продължава обучението си и взема второ висше със специалност, която изцяло запълва знанията му за компютърни системи и всичко свързано с тях.
В момента Валентин работи за доста голяма и известна компютърна фирма и получава годишна заплата от малко над 87 хиляди долара. От първите няколко заплати той е изплатил дълга си към новия му баща и в момента живее с приятелката си в собственото им жилище. Той решил никога да не си идва в България, но наскоро му се наложило заради погребението на баща му.
Валентин Спасов Джеферсън е минал през доста трудности и според него няма невъзможни неща и ако си старателен и се трудиш много, можеш да успееш. За съжаление това, което допълва е неприятно за много от нас: последните думи от това, което казва са ... "Но не и в България."
Автор: Александър Ненов
Валентин Спасов е 26-годишен вишист, току що завършил второто си висше. Преди този подвиг младежът не бил толкова ученолюбив и дори не бил много добре със здравето.
Валентин е буквално изхвърлен на улицата от баща си, когато е бил на 11 години. Той му се моли с дни да го прибере, но пияният му родител го пребива почти до смърт и чупи две ребра и китката на собствения си син. Майката на Валентин е починала от натравяне с алкохол, когато той е бил на 7 години.
На 11 години момчето насилствено постъпва в дом за изоставени деца. Известно време се занимавал с кражби и други лоши неща, но споделя, че като се събудил една сутрин, осъзнал, че три години правейки това се чувства като без душа.
На 14 години той започва обучението си наново, работейки където може, за да изкарва някакви пари. Той за две години научава материал като за 4 години и наваксва загубеното време. Когато става на 16 години, Валентин решава да опита да кандидатства и да премине тест, който може да му даде шанс да учи в престижно училище в САЩ.
Той получава 9997.5 точки от възможни 10001 и бива приет в Американско пред-колежанско подготвително училище. За съжаление баща му отказва всякакъв контакт с него и Валентин не може да вземе подпис за разрешение за учението му чужбина. Младежът събира 500 лева и ги дава на баща си, молейки да му подпише документите. За щастие баща му се съгласява и младежът взема всичките си събрани пари и заминава за Америка.
1 месец след като постъпва в училището, пресичайки улицата, го удря автомобил и чупи десния му крак и едно ребро. Понеже няма осигуровки и подобни неща, той моли учител да плати за лечението му и обещава, че ще му върне парите. Същият този учител винаги е искал заедно с жена си да имат още едно дете. Те решават да осиновят Валентин и той да стане част от семейството. Валентин успява да напредне много в училище и минава материала за четири години по-бързо от повечето деца.
На 18 години той вече е бил първа година висше. Валентин е завършил 5 годишното обучение само за 3 години като показва невероятен напредък и разбиране на материала. Завършва с напълно перфектен успех и е нает от голяма корпорация да работи като разработчик на компютърни програми и защити.
Той продължава обучението си и взема второ висше със специалност, която изцяло запълва знанията му за компютърни системи и всичко свързано с тях.
В момента Валентин работи за доста голяма и известна компютърна фирма и получава годишна заплата от малко над 87 хиляди долара. От първите няколко заплати той е изплатил дълга си към новия му баща и в момента живее с приятелката си в собственото им жилище. Той решил никога да не си идва в България, но наскоро му се наложило заради погребението на баща му.
Валентин Спасов Джеферсън е минал през доста трудности и според него няма невъзможни неща и ако си старателен и се трудиш много, можеш да успееш. За съжаление това, което допълва е неприятно за много от нас: последните думи от това, което казва са ... "Но не и в България."