Химикалката, без която не можем...

Напоследък, ‘благодарение’ на компютрите, като че ли почти забравяме да пишем на ръка. Но какво бихме правили  преди без  писалките и химикалките? За първи път през 1888 година Джон Лоуд патентова  писалката, в резерв

Напоследък, ‘благодарение’ на компютрите, като че ли почти забравяме да пишем на ръка. Но какво бихме правили  преди без  писалките и химикалките?

За първи път през 1888 година Джон Лоуд патентова  писалката, в резервоар пълен с мастило, която завършвала с топче-валяк, вместо с  писец. Той обаче не успява да усъвършенства изобретението си. Основен проблем било мастилото, или по-точно неговата консистенция. Ако било много рядко - то изтичало лесно, ако било гъсто  пък не можело да тече. Мастилото  се влияело много и от температурата. Последвалите 350  патента   също  се оказват неуспешни.

Чак през 1938 година  се появява първата химикалка, такава, каквато я знаем днес, благодарение на Ласло Биро. Той е  унгарски журналист.  Именно той се справя с проблема на мастилото. Биро забелязва, че мастилото, използвано за печатане на вестници, изсъхва бързо и решава да направи писалка, използваща подобно мастило. Оказва се, че то е твърде вискозно и не може да се използва за  обикновените писалки, след което Биро започва да експериментира, докато стига до съвременната конструкция на химикалката.

И днес, въпреки наличието на  компютри и какви ли не записващи устройства, ние не можем  без химикалката .