1 февруари - Св. Трифон и триадата Трифунци

Според съвременния календар днес - 1 февруари,  православната църква празнува  празникът на Свети Трифон. Българската православна църква отрежда деня за почит към паметта на Свети Трифон, живял праведно и загинал мъченически заради вяра

Според съвременния календар днес - 1 февруари,  православната църква празнува  празникът на Свети Трифон. Българската православна църква отрежда деня за почит към паметта на Свети Трифон, живял праведно и загинал мъченически заради вярата си в Христа. По времето на гоненията срещу християните при римския император Траян Деций (249-251) , Трифон е арестуван, подложен е на мъчения и е обезглавен.

По българските земи Свети Трифон се тачи като покровител на лозарите, кръчмарите и градинарите. Наречен е Зарезан, защото се празнува в началото на пролетния сезон, когато се започва резитбата на лозята.

През 1968 г. след въвеждане на Григорианския календар от Българската православна църква датите на църковните празници се изместват. Свети мъченик Трифон се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря /който преди е съвпадал със св. Трифон/  - на 14 февруари.

Свети Трифон се счита за пазач на лозята и празникът е в негова чест. Празнуват не само лозарите, но и градинарите и кръчмарите. Рано сутринта стопанката омесва хляб. Освен това сготвя и кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Кокошката се вари цяла, а след това се припича на саджак. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино.

С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича "зарязване". След това всички се събират и избират "царя на лозята". Едва тогава започва общо угощение.

"Царят" е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: "Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!" Царят отговаря на благословията "Амин".

След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек.

Следващите два дни, наречени във фолклора "трифунци", се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залци от хляба в кърмата на животните - за предпазване и на добитъка и на хората от вълците.

Лозарството и винопроизводството се развиват по българските земи още от времето на древните траки. Пировете с вино на тракийските владетели Ситалк и Севт  са впечатлили древногръцките автори, като Аристофан, Ксенофонт и Демостен.

Тракия е наричана в древността ‘Земя на хубавото вино’  Вярва се, че с помощта и благословията на Свети Трифон лозята стават плодородни.  Ето защо, по време на празника на св. Трифон,  лозарите изричат заклинания да  се роди толкова много грозде, че да отрупа и скрие от погледите светеца.

Втория ден от  триадата - 2 февруари, българите наричат Петльовден. Според старите хора, този ден се почита, защото още когато цар Ирод избивал младенците в търсене на новия цар,  една майка, за да запази рожбата си, намазала с кръв всички съседски порти с отрязана глава на петле, като по този начин объркала поставените нишани и спасила момченцето си.

Петелът в християнските и дохристиянските култури е образ на възвестяващия изгрева на слънцето. С него е свързана и представата за възкресението на мъртвите - той е символ на вечно възраждащия се живот.

Третият ден от Трифунци българите наричат Семен ден. Вярва се, че на този ден всяка жена, която иска да има дете, може да го  измоли от Божията майка.  За целта се прави царевична ‘щипана’ питка.

Изпечената питка се разчупва и раздава на кръстопът. А този,  който поеме парчето хляб, трябва да направи кръстен знак за себе си и за жената, която го е захранила и да й пожелае: “Таз година щипан кравай на ръце, догодина - свидна рожба на сърце!”

Имен ден на 1 февруари празнуват  Трифон и Трифонка. Празничната трапеза  на този ден трябва да е отрупана с мезета за виното - варена или печена кокошка, печен суджук и наденица, пържени яйца, питка и тутманик.

Честито на именниците! Автор: Тони