От стотици години въпросът за скоростта на свободно падане на телата занимава хората и най-после той намери решение. И това стана благодарение на българския инженер- биотехнолог проф. Димитър Караманев, който живее и работи в Канада.
Българинът решил една задача, с която не са успели да се справят дори Галилей и Нютон. Той фиксира единна формула за изчисление на скоростта на свободно падане на телата - нещо много важно за учените от най-различни области.
Търсенето започва от древността. Допреди няколко години се използваха две формули - на Нютон и на Стокс, съответно за големи и за малки тела. Днес нова формула събира всичко това и то с по-голяма точност. Стокс и Нютон дават отклонение до 15%, а при новия вариант то е сведено само до 2%.
Проф. Караманев формулира и още една зависимост, която е без аналог - за изчисление на свободното издигане на леки частици. Любопитно е, че голямата част от експериментите професорът направил в банята, като изучавал сапунени мехурчета.
Автор: Тони
Българинът решил една задача, с която не са успели да се справят дори Галилей и Нютон. Той фиксира единна формула за изчисление на скоростта на свободно падане на телата - нещо много важно за учените от най-различни области.
Търсенето започва от древността. Допреди няколко години се използваха две формули - на Нютон и на Стокс, съответно за големи и за малки тела. Днес нова формула събира всичко това и то с по-голяма точност. Стокс и Нютон дават отклонение до 15%, а при новия вариант то е сведено само до 2%.
Проф. Караманев формулира и още една зависимост, която е без аналог - за изчисление на свободното издигане на леки частици. Любопитно е, че голямата част от експериментите професорът направил в банята, като изучавал сапунени мехурчета.