Вратовръзката е един аксесоар към мъжкото облекло, който има за цел да подчертае личния стил на мъжа. Когато тя е правилно подбрана и правилно завързана, става последният, но не и маловажен щрих от външния вид на мъжа.
През годините вратовръзката е претърпяла много промени. Удължавана и скъсявана, удебелявана и стеснявана, декорирана в най-различни цветове, десени и щампи, тя се е носела от векове.
Още в древния Египет, поданиците на фараона са връзвали на шията си парче плат, което стигало до нивото на раменете, било много важна част от облеклото им и белег
на социалния статус на човека.
Любопитно е, че всички войници в известната ‘теракотена армия’, която е открита в гробницата на китайския император Ши Хуанг Ти, носят на вратовете си шалчета, подобни на вратовръзки.
На колоната на император Траян пък са изобразени над 2500 фигури, на които ясно се виждат поне три различни модела вратовръзки. Някои от тях са подобни на днешните, други са като шалчета около врата, а трети са като кърпички, завързани на възел, подобно на каубоите.
За разпространението на вратовръзките в Европа заслуга имат хърватите. През 1660 година, полк от малката държава /която по това време е част от Австро-Унгарската империя/ посещава Париж. “Кралят Слънце” особено харесал ярките копринени кърпи, които офицерите носели около врата си и решил да въведе тази мода. Вратовръзките станали толкова модерни, че скоро преминали през Ламанша и достигнали до Англия.
Така англичаните задължително трябвало да носят декоративни шалчета около врата, за да се смята, че са стилно облечени. Вратовръзките били наречени cravat - тази дума произлиза от ‘croat’ /’хърватин’ на английски/.
Връзването на вратовръзките се превърнало в истинско изкуство, а самите те били с пискюли, дантели, на карета... А за най-голяма обида се смятало, някой да хване някого за вратовръзката - това направо можело да стане причина за дуел...
Модният аксесоар завладял целия свят през 19-ти век. Постепенно вратовръзката приема по-проста и универсална форма. Прието било да се увива само един път около врата и да се връзва с един възел.
С времето модният аксесоар се превръща начин на изразяване на психологически и социални послания. В началото на 20-ти век пък феминистките виждат във вратовръзката
символ на господстващия мъжки свят и решават да го завладеят.
След Втората световна война аксесоарът продължава да се смята за атрибут на богатите и управляващите. Ето защо през 1968 година по време на студентските вълнения във Франция, вратовръзките са горени като символ на буржоазията...
Точно по това време мъжете започват лека-полека да загърбват вратовръзката. Но докато политици и бизнесмени продължават да носят този аксесоар, който всъщност няма никаква практическа функция, вратовръзките винаги ще имат последователи, защото те все пак си остават един от белезите на принадлежност към елита...
Автор: Тони
През годините вратовръзката е претърпяла много промени. Удължавана и скъсявана, удебелявана и стеснявана, декорирана в най-различни цветове, десени и щампи, тя се е носела от векове.
Още в древния Египет, поданиците на фараона са връзвали на шията си парче плат, което стигало до нивото на раменете, било много важна част от облеклото им и белег
на социалния статус на човека.
Любопитно е, че всички войници в известната ‘теракотена армия’, която е открита в гробницата на китайския император Ши Хуанг Ти, носят на вратовете си шалчета, подобни на вратовръзки.
На колоната на император Траян пък са изобразени над 2500 фигури, на които ясно се виждат поне три различни модела вратовръзки. Някои от тях са подобни на днешните, други са като шалчета около врата, а трети са като кърпички, завързани на възел, подобно на каубоите.
За разпространението на вратовръзките в Европа заслуга имат хърватите. През 1660 година, полк от малката държава /която по това време е част от Австро-Унгарската империя/ посещава Париж. “Кралят Слънце” особено харесал ярките копринени кърпи, които офицерите носели около врата си и решил да въведе тази мода. Вратовръзките станали толкова модерни, че скоро преминали през Ламанша и достигнали до Англия.
Така англичаните задължително трябвало да носят декоративни шалчета около врата, за да се смята, че са стилно облечени. Вратовръзките били наречени cravat - тази дума произлиза от ‘croat’ /’хърватин’ на английски/.
Връзването на вратовръзките се превърнало в истинско изкуство, а самите те били с пискюли, дантели, на карета... А за най-голяма обида се смятало, някой да хване някого за вратовръзката - това направо можело да стане причина за дуел...
Модният аксесоар завладял целия свят през 19-ти век. Постепенно вратовръзката приема по-проста и универсална форма. Прието било да се увива само един път около врата и да се връзва с един възел.
С времето модният аксесоар се превръща начин на изразяване на психологически и социални послания. В началото на 20-ти век пък феминистките виждат във вратовръзката
символ на господстващия мъжки свят и решават да го завладеят.
След Втората световна война аксесоарът продължава да се смята за атрибут на богатите и управляващите. Ето защо през 1968 година по време на студентските вълнения във Франция, вратовръзките са горени като символ на буржоазията...
Точно по това време мъжете започват лека-полека да загърбват вратовръзката. Но докато политици и бизнесмени продължават да носят този аксесоар, който всъщност няма никаква практическа функция, вратовръзките винаги ще имат последователи, защото те все пак си остават един от белезите на принадлежност към елита...