Здравейте,
Реших да ви пиша това писмо и да изразя моето възмущение за отношението на хората от столицата към нас провинциалистите. Аз съм на 17 години от Етрополе и смея да твърдя, че съм доста умна за годините си. Ходя по олимпиади, слушам народна музика и посещавам уроци по солвеж и гайда. Свиря на уникална за страната ни електрическа гайда, която няма нужда от надуване, а е с мини-компресор. От добро семейство съм. Баща ми е търговски представител на завод за шайби и втулки и е на процент, а мама ходи по концерти. Последно беше на коледния концерт на Веселин Маринов.
Разказвам ви тези неща, за да ви докажа, че не съм някоя пропаднала тинейджърка, а идвам от добро семейство, имам възпитание и богата обща култура.
Случката, която силно ме потресе ми се случи предната седмица. Влязах в една интернет страница и прочетох някаква статия за София или по-скоро как са взривили някаква си камера дето снима хората по улицата и им прави портретни снимки или нещо такова. Статията беше ок, но коментарите под нея, адски много обиждаха хората от провинцията. Да сме си стояли на село и да копаме картофи, селяни сме били и други такива глупости.
Тази вражда е толкова глупава. Аз смятам, че за всеки има място под слънцето и човек трябва да живее, където пожелае. Самата аз планирам след две години да дойда в София и да се регистрирам в университет, защото вишуто е много важно.
Та да се върна на враждата. Не знам какво толкова обиждат софиянците. Та те не са по назад. Кажете ми в кой друг град ще кръстиш квартал на хладилника си. Да, приятели, в София има квартал, който са си нарекли „хладилника“. От училище ходихме един път на екзкурзия до този квартал, ама там нямаше нищо. Нито прасета, нито луканка и яйца нямаше.. баси хладилника празен. Добре, че не отидохме до Овча Купел, че кой знае колко щяхме да се разочароваме.
Друго нещо, което ми направи впечатление са трамваите. Спират на средата на улицата и трябва да рискуваш живота си за да се качиш, а веднъж когато помолих шофьора да отбие и да ме остави две пресечки по-нагоре, той само ме гледаше умно и нищо не направи.
Е, София си има и добри страни. Примерно на много места видях някакви блокове на по-много етажи. В Етрополе аз живея в блок на втория етаж, но друго си е примерно да живееш на десетия етаж. Сигурно от такава височина като си метнеш боклука, никой няма да те види докато падне и да ти направи забележка. Това си е голям плюс за мен, тъй като нашите постоянно ме карат мен да изхвърлям боклука.
Много ми харесва и в тези големите магазини да се возя по движещите стълби нагоре надолу. Като бяхме на екскурзията, с една приятелка си взехме пуканки и два часа се возихме. Много готино. После си направихме снимки пред всички магазини и сега като ги проява, ще има да се фукам в даскало.
Както виждате всеки град си има и плюсовете и минусите и нека не се обиждаме на градове. България е една и тя е за всички ни.
Автор: Александър Ненов
Реших да ви пиша това писмо и да изразя моето възмущение за отношението на хората от столицата към нас провинциалистите. Аз съм на 17 години от Етрополе и смея да твърдя, че съм доста умна за годините си. Ходя по олимпиади, слушам народна музика и посещавам уроци по солвеж и гайда. Свиря на уникална за страната ни електрическа гайда, която няма нужда от надуване, а е с мини-компресор. От добро семейство съм. Баща ми е търговски представител на завод за шайби и втулки и е на процент, а мама ходи по концерти. Последно беше на коледния концерт на Веселин Маринов.
Разказвам ви тези неща, за да ви докажа, че не съм някоя пропаднала тинейджърка, а идвам от добро семейство, имам възпитание и богата обща култура.
Случката, която силно ме потресе ми се случи предната седмица. Влязах в една интернет страница и прочетох някаква статия за София или по-скоро как са взривили някаква си камера дето снима хората по улицата и им прави портретни снимки или нещо такова. Статията беше ок, но коментарите под нея, адски много обиждаха хората от провинцията. Да сме си стояли на село и да копаме картофи, селяни сме били и други такива глупости.
Тази вражда е толкова глупава. Аз смятам, че за всеки има място под слънцето и човек трябва да живее, където пожелае. Самата аз планирам след две години да дойда в София и да се регистрирам в университет, защото вишуто е много важно.
Та да се върна на враждата. Не знам какво толкова обиждат софиянците. Та те не са по назад. Кажете ми в кой друг град ще кръстиш квартал на хладилника си. Да, приятели, в София има квартал, който са си нарекли „хладилника“. От училище ходихме един път на екзкурзия до този квартал, ама там нямаше нищо. Нито прасета, нито луканка и яйца нямаше.. баси хладилника празен. Добре, че не отидохме до Овча Купел, че кой знае колко щяхме да се разочароваме.
Друго нещо, което ми направи впечатление са трамваите. Спират на средата на улицата и трябва да рискуваш живота си за да се качиш, а веднъж когато помолих шофьора да отбие и да ме остави две пресечки по-нагоре, той само ме гледаше умно и нищо не направи.
Е, София си има и добри страни. Примерно на много места видях някакви блокове на по-много етажи. В Етрополе аз живея в блок на втория етаж, но друго си е примерно да живееш на десетия етаж. Сигурно от такава височина като си метнеш боклука, никой няма да те види докато падне и да ти направи забележка. Това си е голям плюс за мен, тъй като нашите постоянно ме карат мен да изхвърлям боклука.
Много ми харесва и в тези големите магазини да се возя по движещите стълби нагоре надолу. Като бяхме на екскурзията, с една приятелка си взехме пуканки и два часа се возихме. Много готино. После си направихме снимки пред всички магазини и сега като ги проява, ще има да се фукам в даскало.
Както виждате всеки град си има и плюсовете и минусите и нека не се обиждаме на градове. България е една и тя е за всички ни.