Преди време при строителство в частен имот в град Балчик, случайно е направена уникална находка - намерен е изцяло запаен храм на малоазийската богиня Кибела.
Кибела е наричана още Бендита или Котито и е почитана като Велика майка богиня.
Тя е свързана с плодородието, с умиращата и възраждащата се природа. Култът към Кибела датира отпреди 7 хиляди години.
Разкрита е най-свещената част на храма - наоса. Към него се издига висок подиум със стъпала. На подиума върху мраморна маса е стояла основната статуя на Кибела, която е висока 84 см, само че е без глава. Намерени са още 6 статуи на богинята и един релеф - те са изложени в градския музей. Кибела е изобразявана на трон в царствена поза, а до нея е полегнал лъв - нейното свещено животно.
В открития храм е останал огромният мраморен купел, който служел са извършване на жертвоприношения. Ритуалите били тайнствени и в тях участвали само органичен брой посветени, които се събирали при пълнолуние.
Уникалното при тази находка е това, че храмът е напълно съхранен за разлика от този на Перперикон и няма да има нужда от реставрация, а само от консервация. Според специалистите, храмът е построен през 3-ти век пр.н.е. и е бил действащ 700 години.
Автор: Тони
Кибела е наричана още Бендита или Котито и е почитана като Велика майка богиня.
Тя е свързана с плодородието, с умиращата и възраждащата се природа. Култът към Кибела датира отпреди 7 хиляди години.
Разкрита е най-свещената част на храма - наоса. Към него се издига висок подиум със стъпала. На подиума върху мраморна маса е стояла основната статуя на Кибела, която е висока 84 см, само че е без глава. Намерени са още 6 статуи на богинята и един релеф - те са изложени в градския музей. Кибела е изобразявана на трон в царствена поза, а до нея е полегнал лъв - нейното свещено животно.
В открития храм е останал огромният мраморен купел, който служел са извършване на жертвоприношения. Ритуалите били тайнствени и в тях участвали само органичен брой посветени, които се събирали при пълнолуние.
Уникалното при тази находка е това, че храмът е напълно съхранен за разлика от този на Перперикон и няма да има нужда от реставрация, а само от консервация. Според специалистите, храмът е построен през 3-ти век пр.н.е. и е бил действащ 700 години.
С подкрепата на Министерство на културата в края на м. декември 2010 г. завърши поставянето на защитно съоръжение върху храма. Той е обявен за недвижима културна ценност от национално значение. Покритието ще предпазва оригиналните археологически структури от атмосферното влияние. Предстои предприемането на следващи действия по опазването на уникалния обект.
Министерството на културата смята за необходимо премахването на незаконно изградените части от съвременна постройка, предприемането на реставрацията на разкритите части от храма и връщането на място на всички находки.
В момента се изследват законовите възможности за спасяването на културната ценност и решаването на въпросите около собствеността на терена.