На първия януари църквата чества паметта на Св. Василий Велики. На този ден се отбелязва и Обрезание Господне.
Празникът Обрезание Господне припомня обрязването на младенеца Исус на осмия ден след раждането му.
Свети Василий Велики е бил знаменит църковен учител, християнски мислител и философ. Заради примерния си живот и висока ерудиция Свети Василий Велики е почитан заедно със Свети Григорий Богослов и Свети Йоан Златоуст като един от тримата велики светители и учители на православната църква.
Той е живал и проповядвал във време, когато възгледите на древногръцката езическа философия още са имали голямо влияние върху по-образованите кръгове, та дори и в тези с християнска насоченост. Това довело до множество съмнения, спорове и еретически учения. Ето защо се наложило изясняването на редица важни библейски моменти, като сътворението на света, идването на Месията като човек, произхождащ от еврейски род, Възкресението на мъртвите, троичността на Бога и други въпроси, чужди на дотогавашните философски търсения.
Св. Василий заслужено е наречен от съвременниците си “Велики”, а също “Вселенски учител на Църквата” , “светило и око на вселената” . Сред най-ценните му възгледи са тези за сътворението и устройството на света. Той разглежда Божия творчески акт на сътворението, служейки си с категориите и терминологията на древните елински философи. Василий започва процес на демитологизиране на природата, противопоставяйки християнската идея за “сътворено от нищото” на древната гръкоримска религия с нейните олимпийски богове, самозародили се от вечния Хаос, в който се криел живецът на света . В беседите си св. Василий Велики посочва, че полемиката с езическите философи е ненужна, тъй като много от твърденията им са противоречиви .
У нас Васильовден, Василица или Сурваки е зимен празник, познат в цялата етническа територия на българите. Отличава се с богата празнична обредност. Свързан е с важен повратен момент в природата - деня на зимното слънцестоене.
На Васильовден се прави втора Бъдни вечер, но блажна. Характерно ястие за този празник е пачата от свнска глава, а в някои части на България и варен петел, като се съблюдава той да е непремно червен. Прави се баница или пита с пара, в която се слагат дрянови клонки. На трапезата се слага мед, жито, орехи, ошав.
Първият залък от хляба момите и ергените слагат под възглавницата си, вярвайки че когото сънуват, той ще е бъдещият им съпруг или съпруга. Около огъня се гадае за предстоящи сполуки през Новата година. Този, чиято пъпка от дряна пукне и отскочи най-високо, ще бъде здрав през годината. Ако ядките на орехите са едри и здрави, здраво ще е семейството.
Преди разсъмване започва обичаят сурвакане. Той е най-характерният за Нова година обичай, известен в цялата страна. Украсата на сурвачката е свързана често с основния за даден район поминък и е твърде разнообразна - преплетени клонки, нанизи от пуканки, разнообразни вълнени конци, малки кравайчета. Децата удрят със сурвачката всеки член от семейството, започвайки от най-възрастния.
Имен ден празнуват Васил, Василка, Василена, Веселин.
Честито на всички именници!
Автор: Тони
Празникът Обрезание Господне припомня обрязването на младенеца Исус на осмия ден след раждането му.
Свети Василий Велики е бил знаменит църковен учител, християнски мислител и философ. Заради примерния си живот и висока ерудиция Свети Василий Велики е почитан заедно със Свети Григорий Богослов и Свети Йоан Златоуст като един от тримата велики светители и учители на православната църква.
Той е живал и проповядвал във време, когато възгледите на древногръцката езическа философия още са имали голямо влияние върху по-образованите кръгове, та дори и в тези с християнска насоченост. Това довело до множество съмнения, спорове и еретически учения. Ето защо се наложило изясняването на редица важни библейски моменти, като сътворението на света, идването на Месията като човек, произхождащ от еврейски род, Възкресението на мъртвите, троичността на Бога и други въпроси, чужди на дотогавашните философски търсения.
Св. Василий заслужено е наречен от съвременниците си “Велики”, а също “Вселенски учител на Църквата” , “светило и око на вселената” . Сред най-ценните му възгледи са тези за сътворението и устройството на света. Той разглежда Божия творчески акт на сътворението, служейки си с категориите и терминологията на древните елински философи. Василий започва процес на демитологизиране на природата, противопоставяйки християнската идея за “сътворено от нищото” на древната гръкоримска религия с нейните олимпийски богове, самозародили се от вечния Хаос, в който се криел живецът на света . В беседите си св. Василий Велики посочва, че полемиката с езическите философи е ненужна, тъй като много от твърденията им са противоречиви .
У нас Васильовден, Василица или Сурваки е зимен празник, познат в цялата етническа територия на българите. Отличава се с богата празнична обредност. Свързан е с важен повратен момент в природата - деня на зимното слънцестоене.
На Васильовден се прави втора Бъдни вечер, но блажна. Характерно ястие за този празник е пачата от свнска глава, а в някои части на България и варен петел, като се съблюдава той да е непремно червен. Прави се баница или пита с пара, в която се слагат дрянови клонки. На трапезата се слага мед, жито, орехи, ошав.
Първият залък от хляба момите и ергените слагат под възглавницата си, вярвайки че когото сънуват, той ще е бъдещият им съпруг или съпруга. Около огъня се гадае за предстоящи сполуки през Новата година. Този, чиято пъпка от дряна пукне и отскочи най-високо, ще бъде здрав през годината. Ако ядките на орехите са едри и здрави, здраво ще е семейството.
Преди разсъмване започва обичаят сурвакане. Той е най-характерният за Нова година обичай, известен в цялата страна. Украсата на сурвачката е свързана често с основния за даден район поминък и е твърде разнообразна - преплетени клонки, нанизи от пуканки, разнообразни вълнени конци, малки кравайчета. Децата удрят със сурвачката всеки член от семейството, започвайки от най-възрастния.
Имен ден празнуват Васил, Василка, Василена, Веселин.
Честито на всички именници!