С настъпването на пубертета идва и времето на полуистините, на тайните и на откровените лъжи от страна тийнейджърите. Младежите и от двата пола, в желанието си да изтъкнат своята независимост, обгръщат в мистерия и най-баналните  
2010-12-31 12:46:14
С настъпването на пубертета идва и времето на полуистините, на тайните и на откровените лъжи от страна тийнейджърите. Младежите и от двата пола, в желанието си да изтъкнат своята независимост, обгръщат в мистерия и най-баналните всекидневни детайли от живота си.
Това обаче много притеснява родителите. Те се тревожат какво може да крие в стаята си тяхното 13-14-годишно дете и си мислят, че нещо много страшно.
На тази възраст децата се научават и на нещо друго - да крият емоциите си. Диапазонът на премълчаването се разширява и тийнейджърът все по-умело успява да замаже битовите и училищните проблеми. Родителите, от своя страна пък, са принудени да се превърнат в детективи, за да разберат какво всъщност се случва.
Постоянните разпити не са най-правилната тактика, защото колкото по-строги са дисциплината и контролът, толкова по-изобретателни стават децата...
Тийнейджърите имат измамното чувство, че вече са големи хора - те се чувстват много опитни, знаещи и самостоятелни. С тях трябва да се общува като с възрастни, без да се забравя, че всъщност са още деца. Психолозите са на мнение, че трябва да се поставят ясни правила - за какво тийнейджърът трябва да отговаря самостоятелно, над какво родителският контрол да бъде частичен и над кое - пълен.
Тайните играят особена роля в психическото развитие на тийнейджърите. Именно чрез тях подрастващите започват да се осъзнават като личности и да изследват своята индивидуалност . Ако някой рови из вещите им или подслушва телефонните разговори или чете имейлите им , това може да ги накара да потърсят безопасна територия извън дома, а така да се изплъзнат напълно от контрола на родителите.
Вътрешният свят на тийнейджърите е доста противоречив. Те хем искат да запазят в тайна личния си живот, хем, от друга страна, искат да споделят преживяванията си и търсят разбиране.
Затова е добре родителите да оставят детето си само да определи границата на откровеността, да го оставят само да поговори за чувствата си, защото всеки - голям или малък, има право на свои тайни.
Ваканцията пък е времето, когато тийнейжърите очакват вълнуващи преживявания. И именно това е моментът, когато отново трябва да се уговорят правилата - разрешени и забранени места, занимания и вечерен час.
Няма безопасна ваканция. Затова трябва да се обсъдят рисковете, които крият местата за забавление. Там младежите може да станат жертва на масова паника, насилие или кражба, а уменията за справяне в такива ситуации се изработват постепенно. Ежедневно трябва да се разговаря с тийнейджъра какво се е случило през деня. Трябва да се каже категорично ‘Не!’ на алкохола, цигарите, наркотиците, хазарта, прекаленото закъснение вечер, неограниченото стоене пред компютъра, мотаенето и нищонеправенето, както и срещите със случайни познати.. Автор: Тони