Хората винаги са се опитвали да открият отговора на въпроса има ли живот след физическата ни смърт или след нея изчезваме завинаги? В търсенето на този отговор през годините са се оформяли различни философски и нравствени учения и религии.
Чували сме за ослепителната светлина в края на тунела, чувствотото за безтегловност, бързите кадри от изминалия живот , умиротворението и спокойствието.. Така описват състоянието си тези, които са преживели клинична смърт, но не са пристъпили чертата...
Загадъчното явление между живота и смъртта е кръстено ‘околосмъртен опит’. Изследвано е преди 30 години от американския лекар Раймънд Муди.
Повечето учени обясняват това явление с настъпили физиологически изменения в мозъка, чиито клетки постепенно умират или с прогресираща хипоксия /недостиг на кислород/. Други разглеждат виденията като реакция на страха, който всеки човек изпитва от смъртта. Трети пък ги обясняват като следствие от медикаменти...
Наскоро обаче, група холандски учени са предложили своя теория, която се превърнала в сензация. Те се опитали да определят в кой именно момент настъпва състоянието на ‘околосмъртния опит’ - по времето на типичната клинична смърт, при която линията на електроенцефалограмата е равна, или в момента, когато организмът се връща към живот и мозъкът отново се ‘включва’?
За да отговорят на този въпрос им помогнал случай с един пациент. Той бил докаран в болницата в състояние на кома и усилията на лекарите не давали никакъв резултат. Мозъкът на пациента бил умрял, а енцефалограмата показвала зловещата права зелена линия....Когато се опитали да го интубират, се установило, че в гърлото на пациента има зъбна протеза. Лекарите я извадили и я поставили на близката колична на колела.
След половин час борба, най-после се появил сърдечен ритъм и кръвното налягане на пациента се нормализирало. Седмица по-късно болният поискал да му върнат зъбната протеза. Само че лекарите не помнели къде са я сложили. Пациентът обаче им описал с подробности как са извадили протезата му и къе са я сложили. След като го разпитали подробно, лекарите разбрали, че той гледал всичко отгоре, от нивото на тавана - и опитите за спасяването му, и държането на лекарите, и това как той самият се опитвал да им подаден някакъв знак, че е жив, защото много се страхувал да не се откажат от реанимацията...
Така учените имали основание на предположат, че съзнанието на човек съществува отделно и независимо от мозъка му, а това означава, че физическото тяло на хората не е единственото място, в което обитава нашето съзнание.
Теорията на холандците била потвърдена от американския физиолог Хари Шварц след много опити в лабораторията му по енергетични системи на човека. Той дори предлага напоследък доста сензационна теория за живота след смъртта, която граничи с фантастиката. Според учения, енергията и информацията от починалите се задържа във Вселената. Хората живеят подобно на звезди - те изпускат невидими фотони светлина, които се устремяват в Космоса. Енергията ни, информацията за нас и съзнанието продължават на живеят и след смъртта - това за Шварц е толкова вероятно, колкото и това, че светлината на отдалечените на хиляди светлинни години звезди идва до нас.
Никой не може все още да каже какво е това - сензационно откритие или фантастика и дали то ще преобърне представите ни за смъртта, а също и това, дали би се променил нашият живот, ако не е тайна продължението му в другия свят?
Автор: Тони
Чували сме за ослепителната светлина в края на тунела, чувствотото за безтегловност, бързите кадри от изминалия живот , умиротворението и спокойствието.. Така описват състоянието си тези, които са преживели клинична смърт, но не са пристъпили чертата...
Загадъчното явление между живота и смъртта е кръстено ‘околосмъртен опит’. Изследвано е преди 30 години от американския лекар Раймънд Муди.
Повечето учени обясняват това явление с настъпили физиологически изменения в мозъка, чиито клетки постепенно умират или с прогресираща хипоксия /недостиг на кислород/. Други разглеждат виденията като реакция на страха, който всеки човек изпитва от смъртта. Трети пък ги обясняват като следствие от медикаменти...
Наскоро обаче, група холандски учени са предложили своя теория, която се превърнала в сензация. Те се опитали да определят в кой именно момент настъпва състоянието на ‘околосмъртния опит’ - по времето на типичната клинична смърт, при която линията на електроенцефалограмата е равна, или в момента, когато организмът се връща към живот и мозъкът отново се ‘включва’?
За да отговорят на този въпрос им помогнал случай с един пациент. Той бил докаран в болницата в състояние на кома и усилията на лекарите не давали никакъв резултат. Мозъкът на пациента бил умрял, а енцефалограмата показвала зловещата права зелена линия....Когато се опитали да го интубират, се установило, че в гърлото на пациента има зъбна протеза. Лекарите я извадили и я поставили на близката колична на колела.
След половин час борба, най-после се появил сърдечен ритъм и кръвното налягане на пациента се нормализирало. Седмица по-късно болният поискал да му върнат зъбната протеза. Само че лекарите не помнели къде са я сложили. Пациентът обаче им описал с подробности как са извадили протезата му и къе са я сложили. След като го разпитали подробно, лекарите разбрали, че той гледал всичко отгоре, от нивото на тавана - и опитите за спасяването му, и държането на лекарите, и това как той самият се опитвал да им подаден някакъв знак, че е жив, защото много се страхувал да не се откажат от реанимацията...
Така учените имали основание на предположат, че съзнанието на човек съществува отделно и независимо от мозъка му, а това означава, че физическото тяло на хората не е единственото място, в което обитава нашето съзнание.
Теорията на холандците била потвърдена от американския физиолог Хари Шварц след много опити в лабораторията му по енергетични системи на човека. Той дори предлага напоследък доста сензационна теория за живота след смъртта, която граничи с фантастиката. Според учения, енергията и информацията от починалите се задържа във Вселената. Хората живеят подобно на звезди - те изпускат невидими фотони светлина, които се устремяват в Космоса. Енергията ни, информацията за нас и съзнанието продължават на живеят и след смъртта - това за Шварц е толкова вероятно, колкото и това, че светлината на отдалечените на хиляди светлинни години звезди идва до нас.
Никой не може все още да каже какво е това - сензационно откритие или фантастика и дали то ще преобърне представите ни за смъртта, а също и това, дали би се променил нашият живот, ако не е тайна продължението му в другия свят?