Един от най-древните празници е посрещането на Новата година. Най-старинният документ, в който се описват веселбите по повод на този празник е от Месопотамия отпреди 4000 години.
През V век пр. н. е. древните гърци свързват началото на годината със зимното слънцестоене. Според римските им съвременници пък Новата година настъпва на 1 април, когато в длъжност встъпват консулите. През 153 г пр. Хр. обаче в Иберия, днешна Испания, избухва въстание и се налага новите консули да заемат постовете си предсрочно - още на 1 януари. Оттогава този ден се приема за начало на годината.
Промяната става окончателна с въвеждането на Юлианския календар. Римският владетел наредил на александрийския математик Созиген да заимства изчисляването на времето от египтяните, но и да го пригоди към положението на Слънцето на нашия континент. Ученият се опира на най-древният открит някога календар, създаден още през 4241 г. пр. Хр.
И така, както е и според Юлианския календар, годината е 365 дни и 6 часа, всяка четвърта е високосна и се състои от 366 дни. Тук има обаче и доста неточности. Затова днес в Европа, както и в бившите европейски колонии и голяма част от останалия свят се използва Григорианския календар, който е далеч по прецизен.
Светските власти в България приемат този календар през 1916 година. Църквата обаче не се отнася еднозначно към различните календарни системи. Ранните католици пък стигат до крайности - те направо заклеймявали честването на Нова година като езически ритуал. В началото на 20-век пък сръбският астроном и професор по математика прави преизчисляване на някои параметри на Юлианския календар и създава т. нар. Новоюлиански календар. Той е приет от почти всички автокефални православни църкви, като българската преминава към него през 1968 година. Засега той съвпада с Григорианския календар, но след време двата календара отново ще се разминат. За да сме точни обаче, не трябва да се казва, че православните празници се определят по григорианския календар, защото той е забранен за употреба още от Константинополския църковен събор през 1583 година.
Интересно е да се отбележи, че дори в малка държава като нашата, Новата година не настъпва едновременно навсякъде. Първият, който я посреща е дежурният на шабленския фар. В тази най-източна точка на България празникът фактически идва
с 18 минути по-рано, отколкото в столицата.
Традициите при посрещането на Нова година са различни при различните народи.
Европейците обикновено я посрещат с богати трапези и светлина, като символ на плодородието и възраждането на природата. В белгийската провинция Лиеж пък на 1 януари семействата слагат на трапезата кисело зеле, защото листата му символизират банкноти. В Испания точно в полунощ хората хапват по една стафида за здраве и щастие. В областта Савоя пък на 1 януари хората си гостуват и подобно на нашата традиция, възрастните гощават малките деца с торбички с лакомства. В Рим и Неапол в нощта на 31 декември хората изхвърлят от прозорците си стари предмети - така се отървават от негативната енергия. В Еквадор и Перу точно в полунощ хората горят парцалени кукли, което символизира отминалата година.
В Русия всички пият шампанско, а после широко отварят вратите на домовете си, за да може да влезе Новата година... В Япония будистките свещеници отбелязват преминаването към Новата година със 108 удара от гонг в храмовете. Тук новогодишната нощ се боготвори, защото японците вярват, че тя спасява от шестте порока : скъперничество, алчност, глупост, злост, нерешителност и лекомислие. Затова японците стоят прави, докато звучат 108-те удара на гонга.
Според мексиканците , човешките грехове са седем. Затова в навечерието на Нова година те правят саморъчно седем картонени конуса и ги пълнят с бонбони и сладкиши, а след това ги окачват на някое дърво. В полунощ всички наобикалят дървото и с пръчки удрят картонените конуси, докато бонбоните не се изсипят на земята.. Всички те трябва да бъдат изядени задължително - така мексиканците вярват, че са унищожили собствените си грехове.
В някои области на Гърция пък вярват, че в първия ден на Нова година не трябва да се вика и да се пие алкохол. Също така, да не се мели кафе, защото така ще се раздроби имането на дома. В Германия пък щом часовникът оповести полунощ, всички седнали трябва да скочат от стола си с двата крака едновременно напред, колкото може по надалеч. Това било скок в Новата година.
Поздравленията за Новата година са подобни на нашите - Честита Нова година, Щастлива Нова година. Гърците, също като нас пожелават и “За много години”.
Има обаче и по-дълги и много сложни пожелания. Бретонците например, си пожелават: “Добра година, добро здраве и благоденствие, а след края на живота - рай”; индонезийците: “Щастливо завръщане на годината”; във Виетнам: “Изобилие, успех в бизнес начинанията, 10 пъти повече от миналата година”....
А за вас - всичко най-хубаво през настъпващата 2011 година!
Автор: Тони
През V век пр. н. е. древните гърци свързват началото на годината със зимното слънцестоене. Според римските им съвременници пък Новата година настъпва на 1 април, когато в длъжност встъпват консулите. През 153 г пр. Хр. обаче в Иберия, днешна Испания, избухва въстание и се налага новите консули да заемат постовете си предсрочно - още на 1 януари. Оттогава този ден се приема за начало на годината.
Промяната става окончателна с въвеждането на Юлианския календар. Римският владетел наредил на александрийския математик Созиген да заимства изчисляването на времето от египтяните, но и да го пригоди към положението на Слънцето на нашия континент. Ученият се опира на най-древният открит някога календар, създаден още през 4241 г. пр. Хр.
И така, както е и според Юлианския календар, годината е 365 дни и 6 часа, всяка четвърта е високосна и се състои от 366 дни. Тук има обаче и доста неточности. Затова днес в Европа, както и в бившите европейски колонии и голяма част от останалия свят се използва Григорианския календар, който е далеч по прецизен.
Светските власти в България приемат този календар през 1916 година. Църквата обаче не се отнася еднозначно към различните календарни системи. Ранните католици пък стигат до крайности - те направо заклеймявали честването на Нова година като езически ритуал. В началото на 20-век пък сръбският астроном и професор по математика прави преизчисляване на някои параметри на Юлианския календар и създава т. нар. Новоюлиански календар. Той е приет от почти всички автокефални православни църкви, като българската преминава към него през 1968 година. Засега той съвпада с Григорианския календар, но след време двата календара отново ще се разминат. За да сме точни обаче, не трябва да се казва, че православните празници се определят по григорианския календар, защото той е забранен за употреба още от Константинополския църковен събор през 1583 година.
Интересно е да се отбележи, че дори в малка държава като нашата, Новата година не настъпва едновременно навсякъде. Първият, който я посреща е дежурният на шабленския фар. В тази най-източна точка на България празникът фактически идва
с 18 минути по-рано, отколкото в столицата.
Традициите при посрещането на Нова година са различни при различните народи.
Европейците обикновено я посрещат с богати трапези и светлина, като символ на плодородието и възраждането на природата. В белгийската провинция Лиеж пък на 1 януари семействата слагат на трапезата кисело зеле, защото листата му символизират банкноти. В Испания точно в полунощ хората хапват по една стафида за здраве и щастие. В областта Савоя пък на 1 януари хората си гостуват и подобно на нашата традиция, възрастните гощават малките деца с торбички с лакомства. В Рим и Неапол в нощта на 31 декември хората изхвърлят от прозорците си стари предмети - така се отървават от негативната енергия. В Еквадор и Перу точно в полунощ хората горят парцалени кукли, което символизира отминалата година.
В Русия всички пият шампанско, а после широко отварят вратите на домовете си, за да може да влезе Новата година... В Япония будистките свещеници отбелязват преминаването към Новата година със 108 удара от гонг в храмовете. Тук новогодишната нощ се боготвори, защото японците вярват, че тя спасява от шестте порока : скъперничество, алчност, глупост, злост, нерешителност и лекомислие. Затова японците стоят прави, докато звучат 108-те удара на гонга.
Според мексиканците , човешките грехове са седем. Затова в навечерието на Нова година те правят саморъчно седем картонени конуса и ги пълнят с бонбони и сладкиши, а след това ги окачват на някое дърво. В полунощ всички наобикалят дървото и с пръчки удрят картонените конуси, докато бонбоните не се изсипят на земята.. Всички те трябва да бъдат изядени задължително - така мексиканците вярват, че са унищожили собствените си грехове.
В някои области на Гърция пък вярват, че в първия ден на Нова година не трябва да се вика и да се пие алкохол. Също така, да не се мели кафе, защото така ще се раздроби имането на дома. В Германия пък щом часовникът оповести полунощ, всички седнали трябва да скочат от стола си с двата крака едновременно напред, колкото може по надалеч. Това било скок в Новата година.
Поздравленията за Новата година са подобни на нашите - Честита Нова година, Щастлива Нова година. Гърците, също като нас пожелават и “За много години”.
Има обаче и по-дълги и много сложни пожелания. Бретонците например, си пожелават: “Добра година, добро здраве и благоденствие, а след края на живота - рай”; индонезийците: “Щастливо завръщане на годината”; във Виетнам: “Изобилие, успех в бизнес начинанията, 10 пъти повече от миналата година”....
А за вас - всичко най-хубаво през настъпващата 2011 година!