Днес празнуваме един от най-светлите християнски празници - Бъдни вечер. Това е един от най-почитаните празници, посветен на дома, семейството и домашното огнище. Християнският празник, преди раждането на Иисус Христос, българите наричат Мали Божич, Малка Коледа, Детешка Коледа, Крачун и Суха Коледа. На този ден свършват 40-дневните коледни пости.
На Бъдни вечер около трапезата се събира семейството, роднини - храната трябва да е обилна, постна и в нечетен брой. Задължително е да има сарми с ориз, жито, варен фасул, ошав. Също така на трапезата може да има вино, сурово жито, чесън, мед, орехи, кромид лук. Прави се питка, в която се поставя паричка.
Преди да бъде наредена празничната трапеза, стопанинът на къщата трябва да запали пън в огнището, който се казва бъдник. Той бърка в огъня, като казва "Колкото искрици, толкова пиленца, шиленца, теленца, дечица в този дом!". Бъдникът трябва да е от круша, бук или дъб и преди да бъде поставен в огъня, трябва да му бъда издълбана дупка, в която се сипва зехтин, червено вино и тамян за берекет. В днешно време в повечето български семейства няма камини, затова бъдникът е заместен от елхата.
По традиция празничната вечеря се слага върху слама на земята в югоизточния ъгъл на стаята под иконостаса. В четирите ъгъла на стаята се слага по един орех, за де осветят четирите краища на света. Преди семейството да седне на трапезата, най-възрастният мъж или жена в дома прекадява трапезата - тамянът прогонва лошите дяволчета от масата, а силата на Сатаната е неговите помощници отслабва.
Празничният хляб се чупи от най-възрастният човек в семейството с думите: "Ела, Боже, да вечеряме". Първото парче се поставя под иконата на Св. Богородица, а девойките слагат залък от боговицата под възглавницата си, за да им се присъни момъкът, с когото ще създадат семейство. Всеки седнал на трапезата трябва да вкуси от всички ястия, за да му върви годината. Накрая всеки си взима орех, а по него се гадае дали човек ще се радва на крепко здраве - ако орехът е пълен, него болестите няма да го застигат.
Докато трае вечерята, никой не трябва да напуска масата. Ако все пак трябва да стане за малко, той трябва да върви приведен, за да не повалят караконджулите житата. От сламата, върху която е вечеряло семейството, пролетно време се правят венци, които се слагат на плодните дръвчета, за да раждат хубави плодове. Трапезата се оставя на масата цяла нощ, защото се вярва, че когато семейството заспи идват близките покойници да хапнат и те.
Автор: Ралица Солакова
На Бъдни вечер около трапезата се събира семейството, роднини - храната трябва да е обилна, постна и в нечетен брой. Задължително е да има сарми с ориз, жито, варен фасул, ошав. Също така на трапезата може да има вино, сурово жито, чесън, мед, орехи, кромид лук. Прави се питка, в която се поставя паричка.
Преди да бъде наредена празничната трапеза, стопанинът на къщата трябва да запали пън в огнището, който се казва бъдник. Той бърка в огъня, като казва "Колкото искрици, толкова пиленца, шиленца, теленца, дечица в този дом!". Бъдникът трябва да е от круша, бук или дъб и преди да бъде поставен в огъня, трябва да му бъда издълбана дупка, в която се сипва зехтин, червено вино и тамян за берекет. В днешно време в повечето български семейства няма камини, затова бъдникът е заместен от елхата.
По традиция празничната вечеря се слага върху слама на земята в югоизточния ъгъл на стаята под иконостаса. В четирите ъгъла на стаята се слага по един орех, за де осветят четирите краища на света. Преди семейството да седне на трапезата, най-възрастният мъж или жена в дома прекадява трапезата - тамянът прогонва лошите дяволчета от масата, а силата на Сатаната е неговите помощници отслабва.
Празничният хляб се чупи от най-възрастният човек в семейството с думите: "Ела, Боже, да вечеряме". Първото парче се поставя под иконата на Св. Богородица, а девойките слагат залък от боговицата под възглавницата си, за да им се присъни момъкът, с когото ще създадат семейство. Всеки седнал на трапезата трябва да вкуси от всички ястия, за да му върви годината. Накрая всеки си взима орех, а по него се гадае дали човек ще се радва на крепко здраве - ако орехът е пълен, него болестите няма да го застигат.
Докато трае вечерята, никой не трябва да напуска масата. Ако все пак трябва да стане за малко, той трябва да върви приведен, за да не повалят караконджулите житата. От сламата, върху която е вечеряло семейството, пролетно време се правят венци, които се слагат на плодните дръвчета, за да раждат хубави плодове. Трапезата се оставя на масата цяла нощ, защото се вярва, че когато семейството заспи идват близките покойници да хапнат и те.