Град Петра в Йордания е елинистичен град, но, когато човек го види, не може да се отърси от усещането, че разглежда архитектурни паметници на Египет...
От юли 2007 година Петра е сред новите седем ‘чудеса на света”. С влизането в града туристите се насочват към прохода Сик, който води към центъра на Петра. Легендата говори, че именно там Моисей, извеждайки народа си от Египет по повелята на Бога, ударил с тояга в скалата, след което от нея бликнал извор,който напоил шестстотин- хилядите му съплеменници. Последствие от този удар е проходът Сик, а тъй като тоягата на Моисей не била идеално права, то и проходът Сик се вие причудливо...
Интересна тук е т. нар. Обелискова гробница. Тя напомня древноегипетска архитектура - на входа й са изсечени четири малки пирамиди. Набатеите, древните стопани на тези земи обаче, не са имали нищо общо с египтяните. Учените смятат, че те били араби по произход. Дошли от Арабия в Южна Йордания през III-II в. пр. н.е. А в средата на II в. пр.н.е. се образувала Набатейската дърава със столица Петра, включваща земите, които днес принадлежат на Израел, Йордания, Сирия и частично на Саудитска Арабия. Набатейската държава просъществувала три века.
Набатеите изповядвали многобожие: луна, слънце, огън и вода, както и много други природни стихии били персонифициани, приемайки образа на богове и богини. Набатеите обожествявали, подобно на египтяните, някои свои царе. Вярвало се, че след смъртта човек продължава да живее в друг свят и този живот почти не се отличава от земния. Затова при погребение, за покойниците било осигурявано всичко необходимо. Телата били поставяни в скалните гробници в специални ниши, а останалото пространство било запълвано с храна, украшения, оръдия на труда и символи на властта.
Най-знаменитият паметник на Петра е Съкровищницата на фараона ило Хазната. Появата на Хазната между скалите на прохода Сик се възприема като истинско чудо. Отначало полумракът се разпръсква от ярка светлина, а когато очите привикнат, се различават нежнорозовите колони, направени като че ли от светлина и въздух.
Човек може да си помисли, че зад сградата се крият многобройни стаи, но в действителност там няма нищо подобно, само малко помещения с ниши за гробници. Всъщност това място е мавзолей, който се издига на това място най-малко от две хилядолетия, а обликът му е повлиян от древногръцката и древноримската архитектура. И въпреки това, толкова изкусна е резбата и толкова правилни очертанията, че на човек му се струва, че сградата е завършена едва вчера... Това е един от най-прекрасните архитектурни паметници на елинистичния свят....
Всички гробници в Петра /а те са 800/ са получили от бедуините или от учените романтични имена: Копринена, Коринтска, Дворцова... Изсечените гробници с разкошни фасади навеждали на мисълта, че градът представлява своеобразен некропол. Остатъците от водопровод обаче, баните, жилищните квартали говорят за друго. Градът е бил обитаем, но древните жилища не са се запазили до днес. А гробниците били строени с такъв замах, че в резултат те надживели със столетия самите обитатели на града и съдейки по всичко, ще стоят още дълго...
Автор: Тони
От юли 2007 година Петра е сред новите седем ‘чудеса на света”. С влизането в града туристите се насочват към прохода Сик, който води към центъра на Петра. Легендата говори, че именно там Моисей, извеждайки народа си от Египет по повелята на Бога, ударил с тояга в скалата, след което от нея бликнал извор,който напоил шестстотин- хилядите му съплеменници. Последствие от този удар е проходът Сик, а тъй като тоягата на Моисей не била идеално права, то и проходът Сик се вие причудливо...
Интересна тук е т. нар. Обелискова гробница. Тя напомня древноегипетска архитектура - на входа й са изсечени четири малки пирамиди. Набатеите, древните стопани на тези земи обаче, не са имали нищо общо с египтяните. Учените смятат, че те били араби по произход. Дошли от Арабия в Южна Йордания през III-II в. пр. н.е. А в средата на II в. пр.н.е. се образувала Набатейската дърава със столица Петра, включваща земите, които днес принадлежат на Израел, Йордания, Сирия и частично на Саудитска Арабия. Набатейската държава просъществувала три века.
Набатеите изповядвали многобожие: луна, слънце, огън и вода, както и много други природни стихии били персонифициани, приемайки образа на богове и богини. Набатеите обожествявали, подобно на египтяните, някои свои царе. Вярвало се, че след смъртта човек продължава да живее в друг свят и този живот почти не се отличава от земния. Затова при погребение, за покойниците било осигурявано всичко необходимо. Телата били поставяни в скалните гробници в специални ниши, а останалото пространство било запълвано с храна, украшения, оръдия на труда и символи на властта.
Най-знаменитият паметник на Петра е Съкровищницата на фараона ило Хазната. Появата на Хазната между скалите на прохода Сик се възприема като истинско чудо. Отначало полумракът се разпръсква от ярка светлина, а когато очите привикнат, се различават нежнорозовите колони, направени като че ли от светлина и въздух.
Човек може да си помисли, че зад сградата се крият многобройни стаи, но в действителност там няма нищо подобно, само малко помещения с ниши за гробници. Всъщност това място е мавзолей, който се издига на това място най-малко от две хилядолетия, а обликът му е повлиян от древногръцката и древноримската архитектура. И въпреки това, толкова изкусна е резбата и толкова правилни очертанията, че на човек му се струва, че сградата е завършена едва вчера... Това е един от най-прекрасните архитектурни паметници на елинистичния свят....
Всички гробници в Петра /а те са 800/ са получили от бедуините или от учените романтични имена: Копринена, Коринтска, Дворцова... Изсечените гробници с разкошни фасади навеждали на мисълта, че градът представлява своеобразен некропол. Остатъците от водопровод обаче, баните, жилищните квартали говорят за друго. Градът е бил обитаем, но древните жилища не са се запазили до днес. А гробниците били строени с такъв замах, че в резултат те надживели със столетия самите обитатели на града и съдейки по всичко, ще стоят още дълго...