На днешния ден - 20 декември - Българската православна църква почита паметта на Свети Игнатий Богоносец. Легендата говори, че от този ден до Бъдни вечер са продължили родилните мъки на Богородица.
Празникът е посветен на Свети Игнатий, ученик на Йоан Боголослов. Той е наречен Богоносец, защото сан казвал, че носи в сърцето си Бога.
Свети Игнатий е роден в Сирия в последнитге години от живота на Спасителя. От посланията на Свети Игнатий е видно, че той е бил много близък с апостол Петър и го съпровождал в някои от апостолските му пътешествия. Игнатий въвел в богослуженията антифонното пеене, когато два хора се редуват и сякаш си отговарят един на друг. Това пеене се разпространило много бързо във времената на ранната Църква.
През 107 година на император Траян докладвали, че Игнатий разпространява учението на Христос, учи да се презира богатството и да не се принасят жертви на римските богове. Тогава императорът извикал апостола и настоял той да прекрати да проповядва Христовото учение, но Игнатий отказал. Той бил окован във вериги и изпратен в Рим, където бил хвърлен на зверовете в Колизеума за развлечение на тълпата.
По пътя си към Рим, Игнатий написал седем послания, които останали и до наши дни. В тях той моли християните да не се опиват да го спасят от смъртта, за да може чрез нея да достигне до Бога. Когато чул за мъжеството на Игнатий, император Траян прекратил преследването на християните.
Мощите на Свети Игнатий били пренесени в Антиохия, а впоследствие върнати в Рим и положени в църквата на името на свещеномъченик Климент - римски папа.
Според преданията, от Игнажден денят започва да нараства. От това кой пръв ще влезе в дома на този ден се гадае и за цялата следваща година. Първият гост се нарича полазник. Според традицията той трябва да отиде до огъня, да го разрови с крушово или дъбово клонче и да нарича: “Колкото искри, толкова питела, шилета, ярета, телета, жребчета и дечица в къщата”. Заради тази благословия, той се дарява с риза, чорапи и кърпа и го посипват с пшеница и сушени плодове.
Трапезата е богата, но постна - на нея има ошав, варена царевица, жито, просо, орехи, боб, зеле, лук, чесън, туршия, питка, кравайчета, картофи с ориз, булгур...Върху хляба и житото се запалва свещ, а най-възрастният обхожда с тамян и въглен и кади. Това е първата кадена трапеза от коледните празници.
На Игнажден не се дава нищо назаем и не се изнася нищо от дома, за да остане изобилието и плодородието в къщата. Всеки, който се прибира, трябва да донесе нещо, за да е пълна къщата цяла година. Джобовете трябва да са пълни с пари и всички да са добре нахранени.
В Югозападните краища на България в огнището се запалва специално отрязано дъбово или крушово дърво, което гори до Йорданов ден /Богоявление/.
На Игнажден имен ден празнуват Игнат и Огнян, защото на латински ‘гнат’ означава ‘огън’.
Честито на всички именници!
Автор: Тони
Празникът е посветен на Свети Игнатий, ученик на Йоан Боголослов. Той е наречен Богоносец, защото сан казвал, че носи в сърцето си Бога.
Свети Игнатий е роден в Сирия в последнитге години от живота на Спасителя. От посланията на Свети Игнатий е видно, че той е бил много близък с апостол Петър и го съпровождал в някои от апостолските му пътешествия. Игнатий въвел в богослуженията антифонното пеене, когато два хора се редуват и сякаш си отговарят един на друг. Това пеене се разпространило много бързо във времената на ранната Църква.
През 107 година на император Траян докладвали, че Игнатий разпространява учението на Христос, учи да се презира богатството и да не се принасят жертви на римските богове. Тогава императорът извикал апостола и настоял той да прекрати да проповядва Христовото учение, но Игнатий отказал. Той бил окован във вериги и изпратен в Рим, където бил хвърлен на зверовете в Колизеума за развлечение на тълпата.
По пътя си към Рим, Игнатий написал седем послания, които останали и до наши дни. В тях той моли християните да не се опиват да го спасят от смъртта, за да може чрез нея да достигне до Бога. Когато чул за мъжеството на Игнатий, император Траян прекратил преследването на християните.
Мощите на Свети Игнатий били пренесени в Антиохия, а впоследствие върнати в Рим и положени в църквата на името на свещеномъченик Климент - римски папа.
Според преданията, от Игнажден денят започва да нараства. От това кой пръв ще влезе в дома на този ден се гадае и за цялата следваща година. Първият гост се нарича полазник. Според традицията той трябва да отиде до огъня, да го разрови с крушово или дъбово клонче и да нарича: “Колкото искри, толкова питела, шилета, ярета, телета, жребчета и дечица в къщата”. Заради тази благословия, той се дарява с риза, чорапи и кърпа и го посипват с пшеница и сушени плодове.
Трапезата е богата, но постна - на нея има ошав, варена царевица, жито, просо, орехи, боб, зеле, лук, чесън, туршия, питка, кравайчета, картофи с ориз, булгур...Върху хляба и житото се запалва свещ, а най-възрастният обхожда с тамян и въглен и кади. Това е първата кадена трапеза от коледните празници.
На Игнажден не се дава нищо назаем и не се изнася нищо от дома, за да остане изобилието и плодородието в къщата. Всеки, който се прибира, трябва да донесе нещо, за да е пълна къщата цяла година. Джобовете трябва да са пълни с пари и всички да са добре нахранени.
В Югозападните краища на България в огнището се запалва специално отрязано дъбово или крушово дърво, което гори до Йорданов ден /Богоявление/.
На Игнажден имен ден празнуват Игнат и Огнян, защото на латински ‘гнат’ означава ‘огън’.
Честито на всички именници!