Какво не знаем за чая?

Всички знаем какво е чаят за англичаните - той е едновременно средство за ободряване, ритуал  и начин за установяване на социални контакти. В Царска Русия пък чай давали задължително  на домашните  прислужници и фабричните ра

2010-12-11 21:55:27
Какво не знаем за чая?

Всички знаем какво е чаят за англичаните - той е едновременно средство за ободряване, ритуал  и начин за установяване на социални контакти.

В Царска Русия пък чай давали задължително  на домашните  прислужници и фабричните работници, като част от хранителния режим.   В Турция и  ислямските страни,  той години наред замества алкохола, а понякога и кафето. Никой  обаче не знае кога всъщност е започнала употребата  на чая  и как са открити ободрителните му качества.

Спорно е къде точно е култивиран за първи път чая - в Индия или в Китай, но сигурно е, че се е разпространил в Ориента именно благодарение на будистките монаси, които първи открили ободрителните му свойства.

В наши дни растението се отглежда по високите плата на Китай, в Цейон, в Индия и Япония. В Европа, единственото място, където чаят вирее,  е горещата Грузия. Растението може да израсте като високо деветметрово дърво, но в плантациите го подрязват като храст, за да се бере по-лесно, главно от жените.

В началото чаят бил смятан за лекарство, но много скоро навлязъл в живота на азиатците като ритуал. Преди повече от 5 века, японците създали около чая истински естетически култ - пиенето на чай станал сложен и изтънчен ритуал.

 У нас свързваме пиенето на чай най-вече с руските традиции. Но всъщност чаят се е появил в Русия сравнително късно. Той се е утвърдил като напитка в руски стил едва през 19-ти век, когато за него вече са използвани специални съдове - добре познатите ни самовари. През 19-ти век чаят вече е традиционна напитка и в  Европа.

Хората смятат, че приготвянето на чай не изисква специални познания. Напротив, за приготвянето трябва да знаем  някои основни правила.

Грузинският чай расте в най-северните чаени плантации в света. Той има фин аромат, а отварата му е със златистожълт цвят.

Индийският чай расте в огромни плантации в Северна Индия. Той има силен и леко горчив вкус, а отварата му е тъмна.

Цейлонският чай има карамелен, горчив вкус, а запарката му е тъмна и силна.

Китайският чай има мек, приятен и леко горчив вкус. Зеленият чай не е  специален сорт , а само е обработен по друг начин. Отварата му има леко горчив вкус. Твърди се, че той съдържа повече флуор и затова е полезен за зъбите.  

Важно значение  чаят да бъде ароматен и вкусен има  водата, с която се приготвя.  Най-подходяща е неваровитата вода. Истинският чай се поднася  в порцеланови чаши, в краен случай - в каничка от йенско стъкло, но сипването му пластмасови чаши си е направо престъпление.

Има много рецепти за  приготвянето на чай, но в общи линии всички съдържат едни и същи елементи - за 1 чаша чай се слага 1 до 1,5 грама чаени листа. Съдът , в който се запарва, е най-добре да е порцеланов или от огнеупорно стъкло. Китайският чай се запарва  няколко пъти, като познавачите  не пият първата запарка, а втората или третата.

Чай можем да предложим на гостите си по всяко време, а с него  и  сухи бисквити или сух сладкиш.   Подслаждането на  чая  пък е европейско нововъведение. В Азия той  по принцип се пие горчив, както горещ, така и ледено студен. Автор: Тони

ОЩЕ ЗА...

КОМЕНТАРИ

Влез или се регистрирай за да пишеш...

Вход и регистрация

ЛЮБОПИТНО

 
Нагоре
Към пълната версия