Тази, 2010 година, се навършват четири кръгли годишнини свързани с Джон Ленън - 70 години от рождението му, 50 години от създаването на The Beatles, 40 години от разпадането на групата и 30 години от смъртта му....
На 8 декември 1980 година, едва навлязъл в своята 41-ва годишнина, Джон Ленън е застрелян в Ню Йорк. Светът губи не само един голям музикант, той губи истински идол, който е близък до феновете си с нравствеността си и своето светоусещане.
Джон не харесва много неща в света, той реагира на всяка несправедливост. Има мечти как трябва да изглежда този свят. Именно в своя шедьовър ‘Imagine’, той описва всичко това: “Предстгави си, че няма държави....няма нищо, за което да убиваш и да умираш, че няма религии... Представи си, че всички хора живеят в мир...”
Така си представяше света Джон. Той искаше революция, която да направи този свят по-добър, свят без кръв, насилие и разрушения. 35 години след създаването си, неговият хит Give Peace a Chance, все още е химн на пацифистичните изяви в света...
Но имаше и хора, които не обичаха бийтълсите и най-вече Джон Ленън. В социалистическия блок музиката им се ограничаваше, а тези, които я слушаха, направо се преследваха. У нас, година след убийството на Джон, клас от елитна софийска гимназия, заедно със своя учителка, направи невиждана за времето си провокация. Те изписаха името на певеца на една стена в центъра на столицата, запалиха свещи и положиха цвета в негова памет. Разбира се, тогавашната ДС не спеше и те бяха наказани заради това своеволие.
Интересно е обаче, че не само в социалистическия блок недолюбваха бийтълсите. Когато през 1965 година групата получава Ордена на Британската империя за приноса им към английската култура, много аристократи, генерали и дипломати след това връщат своите ордени, защото не желаят да бъдат приравнявани с някакви певци и то от работническата класа...
След разпадането на групата, за което голям ‘принос’ има втората съпруга на Джон - японката Йоко Оно, двамата се установяват за постоянно в САЩ. Там живеят от 1971 до 1980 година, когато психически неуравновесеният Марк Чапмън изпраща от упор няколко куршума в тялото на Джон...
Малко хора знаят обаче, че ‘Бийтълс’ са искали да гостуват в България през 1968 година. Държавна сигурност обаче, не допуска това - ченгетата се опасявали, че дългокосите момчета със свободно държане може да подтикнат българските младежи към неподчинение и сваляне на комунистическия режим...
Говори се, че през 1983 година в българското Министерство на външните работи било получено благодарствено писмо от името на вдовицата на Джон - Йоко Оно. То е по повод на това, че, неизвестно как и по чия идея, някой е изпратил от името на България, 100 розови храста за мемориалния кът на Джон Ленън в Сентръл парк в Ню Йорк. В писмото дори имало изрезка от вестник “Ню Йорк Таймс”, с информация за изграждането на мемориала. Там, на монтирана мраморна плоча, са изброени 31 държави, официално присъединили се към инициативата. По азбучен ред сред първите била България...
Наистина, убийството на Джон Ленън отприщва създаването на неформални младежки групи, които отблизо са следени от ДС. Въпреки това, обаче, ‘стената на Джон Ленън’ всяка година осъмва отрупана с некролози, цветя и думи на благодарност....
Автор: Тони
На 8 декември 1980 година, едва навлязъл в своята 41-ва годишнина, Джон Ленън е застрелян в Ню Йорк. Светът губи не само един голям музикант, той губи истински идол, който е близък до феновете си с нравствеността си и своето светоусещане.
Джон не харесва много неща в света, той реагира на всяка несправедливост. Има мечти как трябва да изглежда този свят. Именно в своя шедьовър ‘Imagine’, той описва всичко това: “Предстгави си, че няма държави....няма нищо, за което да убиваш и да умираш, че няма религии... Представи си, че всички хора живеят в мир...”
Така си представяше света Джон. Той искаше революция, която да направи този свят по-добър, свят без кръв, насилие и разрушения. 35 години след създаването си, неговият хит Give Peace a Chance, все още е химн на пацифистичните изяви в света...
Но имаше и хора, които не обичаха бийтълсите и най-вече Джон Ленън. В социалистическия блок музиката им се ограничаваше, а тези, които я слушаха, направо се преследваха. У нас, година след убийството на Джон, клас от елитна софийска гимназия, заедно със своя учителка, направи невиждана за времето си провокация. Те изписаха името на певеца на една стена в центъра на столицата, запалиха свещи и положиха цвета в негова памет. Разбира се, тогавашната ДС не спеше и те бяха наказани заради това своеволие.
Интересно е обаче, че не само в социалистическия блок недолюбваха бийтълсите. Когато през 1965 година групата получава Ордена на Британската империя за приноса им към английската култура, много аристократи, генерали и дипломати след това връщат своите ордени, защото не желаят да бъдат приравнявани с някакви певци и то от работническата класа...
След разпадането на групата, за което голям ‘принос’ има втората съпруга на Джон - японката Йоко Оно, двамата се установяват за постоянно в САЩ. Там живеят от 1971 до 1980 година, когато психически неуравновесеният Марк Чапмън изпраща от упор няколко куршума в тялото на Джон...
Малко хора знаят обаче, че ‘Бийтълс’ са искали да гостуват в България през 1968 година. Държавна сигурност обаче, не допуска това - ченгетата се опасявали, че дългокосите момчета със свободно държане може да подтикнат българските младежи към неподчинение и сваляне на комунистическия режим...
Говори се, че през 1983 година в българското Министерство на външните работи било получено благодарствено писмо от името на вдовицата на Джон - Йоко Оно. То е по повод на това, че, неизвестно как и по чия идея, някой е изпратил от името на България, 100 розови храста за мемориалния кът на Джон Ленън в Сентръл парк в Ню Йорк. В писмото дори имало изрезка от вестник “Ню Йорк Таймс”, с информация за изграждането на мемориала. Там, на монтирана мраморна плоча, са изброени 31 държави, официално присъединили се към инициативата. По азбучен ред сред първите била България...
Наистина, убийството на Джон Ленън отприщва създаването на неформални младежки групи, които отблизо са следени от ДС. Въпреки това, обаче, ‘стената на Джон Ленън’ всяка година осъмва отрупана с некролози, цветя и думи на благодарност....