Света Варвара е християнска великомъченица, родена в края 3-ти век. Паметта й се почита, както от Православната, така и от Католическа са църква на 4 декември.
В православието Св. Варвара се счита за покровителка
2010-12-04 13:09:55
Света Варвара е християнска великомъченица, родена в края 3-ти век. Паметта й се почита, както от Православната, така и от Католическа са църква на 4 декември.
В православието Св. Варвара се счита за покровителка на починалите от внезапна смърт, които са нямали време да се покаят и причестят.ВПолша денят на Св. Варвара е един от най-уважаваните празници, обявен е и за Ден на миньора, тъй като светицата се счита за покровителка на миньорите.
Света Варвара е родена в семейството на аристократ-езичник от Мала Азия. Отличавала се е с особена и впечатляваща красота. Ревнивият й баща я затворил в кула далеч от похотливи очи. През времето, когато е била затворена, Варвара изучавала външния свят през прозореца и да мисли за Бога. А когато дошло време да излезе, за да си намери жених и да се омъжи, Варвара се запознала с християни и приела свето кръщение.
Когато бащата научил, че дъщеря му е станала християнка, той наредил да я бичуват и получил съгласието на управителя на града Мартиан да я осъди на смърт. По нареждане на бащ си Барвара е обезглавена, но и той, и управителят на града получили Божието възмездие - и двамата били са поразени от мълния.
През 6-ти мощите на Света Варвара са пренесени в Константинопол.
У нас празникът се е почитал сред народа с преплитане на езическите и християнските обичаи.
В някои райони на страната Света Варвара се е считала за покровителка на децата от болести, по-специално от дребната шарка и хората я наричали "Баба Шарка". Жените месели и раздавали за здраве „къпани“ питки (омесеното тесто се поставя във вода, докато изплува на повърхността, а после се оформя на питка и изпича). Друг обичай е да се вари боб и да се слагат по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде без ръце.
В други райони Света Варвара се почитала като покровителка на домашните птици. Празникът се наричал още Женска Коледа, тъй като девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве.
Този ден е имал и гадателна насоченост в обичаите - по седенките се извършвали гадания коя девойка за кой момък ще се омъжи.
В българския фолклор, за обичаите съпътстващи празниците на Света Варвара, Свети Сава /5 декември/ и Свети Никола /6 декември/ има поговорка: „Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща“.