Големият български композитор Петко Стайнов е роден на 1 декември 1896 година в Казанлък. Баща му е индустриалец.
На 6-годишна възраст при игра, Петко наранява едното си око. Намесата на местния лекар не била успешна и родителите му го завеждат във Виена. Лечението обаче и там е неуспешно и на 11 години момчето губи изцяло зрението си.
Въпреки всичко, Петко Стайнов завършва Института за слепи в София, където учи цигулка, фрейта и хармония. Овладява и Брайловата азбука на български и немски език. Започва да учи и пиано, като негов преподавател става големият пианист Андрей Стоянов. Той именно е човекът, който го отваря към западноевропейскта симфонична музика.
В периода 1920-23 година Петко Стайнов завършва висше образование в частен лицей и консерватория в Брауншвайг, както и Дрезденската консерватория. По това време се появяват и първите му творби.
Със съпругата си Петко Стайнов се запознава, когато я е 17-18-годишна. Нейните родители са били против връзата им, защото са смятали, че да свърже живота си със сляп човек, ще бъде за нея голямо бреме. Тя обаче усвоява Брайловата азбука, за да може да си кореспондира с Петко, докато той е вчужбина, а през август 1922 година двамата се женят.
След известен период на концертиране в Германия, Петко Стайнов и съпругата му се завръщат в Казанлък, където той създава самодеен оперетен театър. Става член на Дружеството на слепите, организира хор и оркестър, които сам дирижира.
През 1927 година Петко Стайнов заедно със спругата си се установяват в София. Там се раждат и двете им деца - Григорий и Стефан.
Композиторът се занимава и с обществена дейност - той става лектор в Института за слепи, участва и в създаванетоа на училището “Лу Брайл”. През 1936 година създава хора на слепите, който след смъртта му носи неговото име. През 1940 година Петко Стайнов е избран на член на Българската академия на науките и изкуствата.
Девети септември 1944 година го заварва като председател на Българския певчески съюз, на дружеството “Съвременна музика”, директор на Народната опера, председател на Държавнаа филхармония и академик.
От всички тези длъжности през октомври 1944 година големият български композитор е освободен и до 1947 година е бил без работа. По-късно обаче му възлагат да организира институт за музика към академията на науките, а официално е назначен за негов директор през 1951 година. Петко Стайнов се бори и срещу безобразията в българското образование.
Големият композитор Петко Стайнов напуска този свят на 25 юни 1977 година.
През май месец тази година обаче, в най-престижните зали - Карнеги хол в Ню Йорк и Кенеди сентър в Канада , прозвучаха произведения на маестро Стайнов, които отдавна са влезли в съкровищницата на народната ни култура. Инициатор на събитието е Изабел Стайнов-Уилкокс - внучка на маестрото, а организатори са Международната фондация “Св.св. Кирил и Методий” и Фондация ”Петко Груев Стайнов”.
Концертите бяха изнесени от състави, формирани от работещи или учещи в САЩ българи и американски музиканти. Прозвучаха части от симфоничната сюита “Приказка” и части от емблематичната симфонична сюита “Тракийски танци”.
Автор: Тони
На 6-годишна възраст при игра, Петко наранява едното си око. Намесата на местния лекар не била успешна и родителите му го завеждат във Виена. Лечението обаче и там е неуспешно и на 11 години момчето губи изцяло зрението си.
Въпреки всичко, Петко Стайнов завършва Института за слепи в София, където учи цигулка, фрейта и хармония. Овладява и Брайловата азбука на български и немски език. Започва да учи и пиано, като негов преподавател става големият пианист Андрей Стоянов. Той именно е човекът, който го отваря към западноевропейскта симфонична музика.
В периода 1920-23 година Петко Стайнов завършва висше образование в частен лицей и консерватория в Брауншвайг, както и Дрезденската консерватория. По това време се появяват и първите му творби.
Със съпругата си Петко Стайнов се запознава, когато я е 17-18-годишна. Нейните родители са били против връзата им, защото са смятали, че да свърже живота си със сляп човек, ще бъде за нея голямо бреме. Тя обаче усвоява Брайловата азбука, за да може да си кореспондира с Петко, докато той е вчужбина, а през август 1922 година двамата се женят.
След известен период на концертиране в Германия, Петко Стайнов и съпругата му се завръщат в Казанлък, където той създава самодеен оперетен театър. Става член на Дружеството на слепите, организира хор и оркестър, които сам дирижира.
През 1927 година Петко Стайнов заедно със спругата си се установяват в София. Там се раждат и двете им деца - Григорий и Стефан.
Композиторът се занимава и с обществена дейност - той става лектор в Института за слепи, участва и в създаванетоа на училището “Лу Брайл”. През 1936 година създава хора на слепите, който след смъртта му носи неговото име. През 1940 година Петко Стайнов е избран на член на Българската академия на науките и изкуствата.
Девети септември 1944 година го заварва като председател на Българския певчески съюз, на дружеството “Съвременна музика”, директор на Народната опера, председател на Държавнаа филхармония и академик.
От всички тези длъжности през октомври 1944 година големият български композитор е освободен и до 1947 година е бил без работа. По-късно обаче му възлагат да организира институт за музика към академията на науките, а официално е назначен за негов директор през 1951 година. Петко Стайнов се бори и срещу безобразията в българското образование.
Големият композитор Петко Стайнов напуска този свят на 25 юни 1977 година.
През май месец тази година обаче, в най-престижните зали - Карнеги хол в Ню Йорк и Кенеди сентър в Канада , прозвучаха произведения на маестро Стайнов, които отдавна са влезли в съкровищницата на народната ни култура. Инициатор на събитието е Изабел Стайнов-Уилкокс - внучка на маестрото, а организатори са Международната фондация “Св.св. Кирил и Методий” и Фондация ”Петко Груев Стайнов”.
Концертите бяха изнесени от състави, формирани от работещи или учещи в САЩ българи и американски музиканти. Прозвучаха части от симфоничната сюита “Приказка” и части от емблематичната симфонична сюита “Тракийски танци”.