На днешния ден църквата слави паметта на свети Климент Охридски .
Климент Охридски е средновековен учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език.
Православната църква го тачи като един от светите Седмочисленици. Предполага се, че Климент е българин, роден в Югозападна Македония.
Данните за живота му преди неговата дейност в България са оскъдни. Те се намират в две гръцки жития: „Пространното житие на Климент Охридски“ и в „Краткото житие на Климент Охридски“ или т. нар. „Охридска легенда“
Предполага се, че Климент е участвал на млади години още в хазарската и аланската мисии на Кирил и Методий.
Безспорно той участва и в мисията на Кирил и Методий във Великоморавия като техен ученик. В някои по-късни славянски жития се казва, че презвитгер Климент е бил ръкоположен заедно с Наум в свещенически сан от папата в Рим в през 868 година, преди смъртта на св. Кирил.
След смъртта на Кирил в Рим през 869 г. той се връща с Методий в Панония и Великоморавия, а след като Методий умира, Климент, заедно с избрания от Методий за негов наследник Горазд, оглавяват продължаващите спорове с германския клир и новия моравски княз във Великоморавия.
Епископът на Нитра Вихинг е натоварен от папа Стефан V да управлява Великоморавската църква и не признава Горазд. Климент, след като е хвърлен за определено време в затвора с Наум и други ученици, е изгонен от страната и в края на 885 - 886 г. преплува на сал „от три липови дървета“ Дунав и пристига в тогава граничещата с Моравия България заедно с Наум Преславски, Сава, Ангеларий и може би Горазд.
Началникът на крайграничната българска крепост в Белград, явно е известен за тяхното идване. Приема ги радушно и ги отпраща при цар Борис I. Той им възлага обучението на бъдещите свещеници .
На събора 893 година в Преслав Климент бил избран за пръв епископ на българския език.
Като епископ той неуморно работи 30 години за утвърждаване на християнската вяра сред своя народ. Денем обучавал деца и юноши, а нощем се молел, превеждал книги от гръцки на български, съставял проповеди за празници, които сам произнасял или неговите ученици ги прочитали пред новопокръстените българи.
Климент построил църкви и манастири. С молитвите си извършвал много чудеса. Той опростил глаголицата и съставил буквите на, тъй наречената, славянска азбука - кирилицата.
Само в западната половина на тогавашна България, Климент е имал 3500 ученици, които приемали свещенически сан, а после измествали гръцкото духовенство.
Климент основава в Охрид с помощта на цар Симеон манастира “Св. Панталеймон” и още една църква, която после става архиепископско седалище, така че, той е построил две от трите тогавашни охридски църкви. За последен път Климент се отправя към Преслав и моли цар Симеон да го освободи от задълженията му като епископ, но получава отказ.
Уморен от пътешествието, Климент умира на 27 юли 916 година в Охрид. Погребан е в притвора на „неговата“ манастирска църква „Св. Панталеймон“ , превърната около 1515 г. в джамия, а днес възстановена от руините през 2001-2002 г. Част от мощите на светеца днес се съхраняват и в новопостроената в Пловдив църква „Св.Климент Охридски“. Скоро след неговата смърт епископ Климент е канонизиран. Успението му се чества на 27 юли.
Автор: Тони
Климент Охридски е средновековен учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език.
Православната църква го тачи като един от светите Седмочисленици. Предполага се, че Климент е българин, роден в Югозападна Македония.
Данните за живота му преди неговата дейност в България са оскъдни. Те се намират в две гръцки жития: „Пространното житие на Климент Охридски“ и в „Краткото житие на Климент Охридски“ или т. нар. „Охридска легенда“
Предполага се, че Климент е участвал на млади години още в хазарската и аланската мисии на Кирил и Методий.
Безспорно той участва и в мисията на Кирил и Методий във Великоморавия като техен ученик. В някои по-късни славянски жития се казва, че презвитгер Климент е бил ръкоположен заедно с Наум в свещенически сан от папата в Рим в през 868 година, преди смъртта на св. Кирил.
След смъртта на Кирил в Рим през 869 г. той се връща с Методий в Панония и Великоморавия, а след като Методий умира, Климент, заедно с избрания от Методий за негов наследник Горазд, оглавяват продължаващите спорове с германския клир и новия моравски княз във Великоморавия.
Епископът на Нитра Вихинг е натоварен от папа Стефан V да управлява Великоморавската църква и не признава Горазд. Климент, след като е хвърлен за определено време в затвора с Наум и други ученици, е изгонен от страната и в края на 885 - 886 г. преплува на сал „от три липови дървета“ Дунав и пристига в тогава граничещата с Моравия България заедно с Наум Преславски, Сава, Ангеларий и може би Горазд.
Началникът на крайграничната българска крепост в Белград, явно е известен за тяхното идване. Приема ги радушно и ги отпраща при цар Борис I. Той им възлага обучението на бъдещите свещеници .
На събора 893 година в Преслав Климент бил избран за пръв епископ на българския език.
Като епископ той неуморно работи 30 години за утвърждаване на християнската вяра сред своя народ. Денем обучавал деца и юноши, а нощем се молел, превеждал книги от гръцки на български, съставял проповеди за празници, които сам произнасял или неговите ученици ги прочитали пред новопокръстените българи.
Климент построил църкви и манастири. С молитвите си извършвал много чудеса. Той опростил глаголицата и съставил буквите на, тъй наречената, славянска азбука - кирилицата.
Само в западната половина на тогавашна България, Климент е имал 3500 ученици, които приемали свещенически сан, а после измествали гръцкото духовенство.
Климент основава в Охрид с помощта на цар Симеон манастира “Св. Панталеймон” и още една църква, която после става архиепископско седалище, така че, той е построил две от трите тогавашни охридски църкви. За последен път Климент се отправя към Преслав и моли цар Симеон да го освободи от задълженията му като епископ, но получава отказ.
Уморен от пътешествието, Климент умира на 27 юли 916 година в Охрид. Погребан е в притвора на „неговата“ манастирска църква „Св. Панталеймон“ , превърната около 1515 г. в джамия, а днес възстановена от руините през 2001-2002 г. Част от мощите на светеца днес се съхраняват и в новопостроената в Пловдив църква „Св.Климент Охридски“. Скоро след неговата смърт епископ Климент е канонизиран. Успението му се чества на 27 юли.