В сагите, посветени на набезите на викингите в Западна Европа, се споменава за загадъчен ‘слънчев камък’. С негова помощ можело да се определи положението на слънцето в мъгла или снеговалеж. След хилядолетие, учените разгадали принципа на неговата работа.
Корабите на викингите, с които те пътували, не блуждаели сляпо в океана. Скандинавците били изкусни мореплаватели. В исландски летописи се разказва за ‘слънчевите камъни’, който неведнъж ги отвеждали до местоназначението.
Такова съкровище притежават кралят на викингите Олаф, управлявал Норвегия от 1015 до 1030 година.
Теорията за ‘слънчевия камък’ се появила преди повече от четиридесет години и доста учени се отнасяли към нея със скептицизъм.
Унгарски специалисти решили да повдигнат завесата на тази загадка и научното общество било поразено от получените резултати.
Излиза, че викингите са използвали специален кристал - ‘слънчев камък’ - за навигация в техните странствания. Когато имало мъгла или буря, този камък им позволявал да се ориентират. Учените изучавали ‘слънчевите камъни’ в Северния ледовит океан и открили, че тези кристали могат да покажат положението на слънцето дори по време на буря.
Специалистите от университета в Будапеща прекарали цял месец в Арктика, като изучавали поляризацията - ориентираността на колебанията на светлинната вълна в пространството.
Тя не може да бъде видяна с просто око, но пък може да бъде засечена с помощта на двупречупващи кристали.
Постъпвайки през малък отвор в кристала, лъчът се раздвоява, като двете му части се различават по своите свойства.
Според специалистите ‘слънчевият камък’ се използвал от древните мореплаватели като алтернатива на компаса. Смята се, че с такова оборудване бил снабден всеки кораб на норвежките мораплаватели, което хвърляло в страх Средновековна Европа.
Благодарение именно на тези приспособления , викингите изследвали и завоювали Британските осрови, Исландия, Гренландия и почти 500 години преди Колумб за първи път акостирали на крайбрежието на Северна Америка, където влезли в контакт с предците на индианцитге....
Автор: Тони
Корабите на викингите, с които те пътували, не блуждаели сляпо в океана. Скандинавците били изкусни мореплаватели. В исландски летописи се разказва за ‘слънчевите камъни’, който неведнъж ги отвеждали до местоназначението.
Такова съкровище притежават кралят на викингите Олаф, управлявал Норвегия от 1015 до 1030 година.
Теорията за ‘слънчевия камък’ се появила преди повече от четиридесет години и доста учени се отнасяли към нея със скептицизъм.
Унгарски специалисти решили да повдигнат завесата на тази загадка и научното общество било поразено от получените резултати.
Излиза, че викингите са използвали специален кристал - ‘слънчев камък’ - за навигация в техните странствания. Когато имало мъгла или буря, този камък им позволявал да се ориентират. Учените изучавали ‘слънчевите камъни’ в Северния ледовит океан и открили, че тези кристали могат да покажат положението на слънцето дори по време на буря.
Специалистите от университета в Будапеща прекарали цял месец в Арктика, като изучавали поляризацията - ориентираността на колебанията на светлинната вълна в пространството.
Тя не може да бъде видяна с просто око, но пък може да бъде засечена с помощта на двупречупващи кристали.
Постъпвайки през малък отвор в кристала, лъчът се раздвоява, като двете му части се различават по своите свойства.
Според специалистите ‘слънчевият камък’ се използвал от древните мореплаватели като алтернатива на компаса. Смята се, че с такова оборудване бил снабден всеки кораб на норвежките мораплаватели, което хвърляло в страх Средновековна Европа.
Благодарение именно на тези приспособления , викингите изследвали и завоювали Британските осрови, Исландия, Гренландия и почти 500 години преди Колумб за първи път акостирали на крайбрежието на Северна Америка, където влезли в контакт с предците на индианцитге....