Легендата гласи, че Бог се ядосал на хората, че не живеят по неговите закони и пратил на Земята потоп, за да заличи греховното човечество. За намрението си предупредил само праведния Ной, който направил кораб и качил на него семейството си и по двойка представители на всеки животински и растителен вид.
Валяло 40 дни и 40 нощи, водата придошла и покрила дори най-високите върхове на земята, а когато след 10 месеца всичко приключило, оцелели само скритите в Ноевия ковчег.
Тази библейска история по-късно вдъхновява много учени, които се стремят да докажат, че бедствието не е мит, а се е случило реално.
Според учените, това било станало точно през 6300 г. пр. н.е. Измрели десетки хиляди хора. Специалистите смятат, че с потопа е свързано възникването на Черно море. В Библията било описано как заради топенето на ледовете се покачила водата на Средиземно море и нахлула в сладководното езеро, което сега наричаме Черно море. С радиокарбонов метод учените са изследвали черупки от миди и охлюви. По този начин те определили кога сладководните животни са измрели и да били сменени от живеещи в солена вода видове.
През 1996 година морски геолози пък описват възникването на Черно море по следния начин: В края на ледниковия период Босфорът не е съществувал. На север от Средиземно море имало широка низина и вътрешно сладководно езеро. С топенето на ледената покривка на Северна Америка, водното равнище на океаните се повишило повече от 1 м. Средиземно море също се покачило и под напора на водата се образувал сегашният Босфорски проток. Учените са на мнение, че силата на придошлата стихия, колкото 200 Ниагарски водопада, се изляла в низината и нивото на тогавашното сладководно езеро се покачвало с 15 см на ден. Хората са приели събитието като края на света, а тези които успели да оцелеят са се заселили в Европа и Азия, така поне твърдят учените.
Наводнението е траело 34 години и е потопило под вода 73 000 кв. км. площ. Следите от катастрофата личат и до днес. Френският океанограф Льориколе открива на дъното на Черно море стари водни течения от Дунав и Днепър, които тогава са се вливали в сладководното езеро. Американският учен Балърд пък намерил на дълбочина 91 м следи от селища - къщи и каменни инструменти.
От тази катастрофа можем да се поучим и днес, смятат учените. Защото, ако не направим нищо против глобалното затопляне, морското равнище ще се покачи с 1 м в края на това столетие и 145 млн. души ще останат без дом.
Автор: Тони
Валяло 40 дни и 40 нощи, водата придошла и покрила дори най-високите върхове на земята, а когато след 10 месеца всичко приключило, оцелели само скритите в Ноевия ковчег.
Тази библейска история по-късно вдъхновява много учени, които се стремят да докажат, че бедствието не е мит, а се е случило реално.
Според учените, това било станало точно през 6300 г. пр. н.е. Измрели десетки хиляди хора. Специалистите смятат, че с потопа е свързано възникването на Черно море. В Библията било описано как заради топенето на ледовете се покачила водата на Средиземно море и нахлула в сладководното езеро, което сега наричаме Черно море. С радиокарбонов метод учените са изследвали черупки от миди и охлюви. По този начин те определили кога сладководните животни са измрели и да били сменени от живеещи в солена вода видове.
През 1996 година морски геолози пък описват възникването на Черно море по следния начин: В края на ледниковия период Босфорът не е съществувал. На север от Средиземно море имало широка низина и вътрешно сладководно езеро. С топенето на ледената покривка на Северна Америка, водното равнище на океаните се повишило повече от 1 м. Средиземно море също се покачило и под напора на водата се образувал сегашният Босфорски проток. Учените са на мнение, че силата на придошлата стихия, колкото 200 Ниагарски водопада, се изляла в низината и нивото на тогавашното сладководно езеро се покачвало с 15 см на ден. Хората са приели събитието като края на света, а тези които успели да оцелеят са се заселили в Европа и Азия, така поне твърдят учените.
Наводнението е траело 34 години и е потопило под вода 73 000 кв. км. площ. Следите от катастрофата личат и до днес. Френският океанограф Льориколе открива на дъното на Черно море стари водни течения от Дунав и Днепър, които тогава са се вливали в сладководното езеро. Американският учен Балърд пък намерил на дълбочина 91 м следи от селища - къщи и каменни инструменти.
От тази катастрофа можем да се поучим и днес, смятат учените. Защото, ако не направим нищо против глобалното затопляне, морското равнище ще се покачи с 1 м в края на това столетие и 145 млн. души ще останат без дом.