Днес православната църква почита паметта на Свети Йоан Златоуст - една от най-значимите личности в историята й, един от тримата “светители” - "вселенски учители", наравно с Василий Велики Кесарийски и Григорий Богослов.
Забележителен проповедник и богослов, той е оставил най-голямото по обем богословско творчество в Източната църква. От западните църковни писатели с него може да се сравни само блаж. Августин.
Най-известна е «Св. Божествена Лигургя на св. Йоан Златоуст», която се извършва през цялата година, освен в дните, през които е предвидено да се извършва св. Василиева и св. Преждеосвещена литургия.
Св. Йоан Златоуст е канонизиран за светец през 438 г.
Роден е в Антиохия Сирийска в гръко-сирийско знатно семейство. Баща му бил военачалник, а майката му изповядвала християнската вяра. Йоан учи при софиста Ливаний и философа Андрагафий в родния си град, а по-късно в Атина красноречие и философия. Покръстен е в 369 г. и става аскет. През 381 г. е в сан дякон, в 386 г. в сан презвитер. Оттогава славата му расте и е наречен "Златоуст" заради неговото красноречие. През 398 г. презвитер Йоан е хиротонисан за архиепископ на Константинопол.
Неговата смела и безпристрастна проповед му спечелва приживе много врагове – както сред управляващата аристокрация, така и в някои църковни кръгове. На Халкедонския събор през 403 година, свикан от неговия враг, александрийския патриарх Теофил, Йоан Златоуст е лишен от сан, но паството му го връща на патриаршеския престол.
Като патриарх на Константинопол, три пъти е бил изпращан на заточение поради намесата на светската власт в делата на църквата. До края на живота си св. Йоан Златоуст е жертва на църковни интриги и преследване, но не прекратява своята мисионерска и проповедническа дейност. Императрицата Евдоксия го заточава в Кавказ, в арменския г. Кукуз, а след това на кавказкия бряг на Черно море.
Йоан Златоуст умира в заточение на 14 септември 407 година в г. Комана по време на св. Литургия.
Литературното наследство на Й. Златоуст - трактати, писма (около 240) и проповеди - е колосално. Съхранили са се повече от 1900 ръкописи с негови съчинения. Те се компилират и цитират от негово време досега от огромно число по-късни автори. Преведен е на почти всички езици. Най-пълното издание на съчиненията му излиза в печат в Париж през 1718 - 1738 г. в 13 тома. Едно от най-значителните му творения са тълкуванията му върху посланията на св. ап. Павел (34 беседи).
Мощите на Йоан Златоуст се пазят в седалището на Вселенската патриаршия в Цариград - в църквата “Св. Георги”.
Автор: Тони
Забележителен проповедник и богослов, той е оставил най-голямото по обем богословско творчество в Източната църква. От западните църковни писатели с него може да се сравни само блаж. Августин.
Най-известна е «Св. Божествена Лигургя на св. Йоан Златоуст», която се извършва през цялата година, освен в дните, през които е предвидено да се извършва св. Василиева и св. Преждеосвещена литургия.
Св. Йоан Златоуст е канонизиран за светец през 438 г.
Роден е в Антиохия Сирийска в гръко-сирийско знатно семейство. Баща му бил военачалник, а майката му изповядвала християнската вяра. Йоан учи при софиста Ливаний и философа Андрагафий в родния си град, а по-късно в Атина красноречие и философия. Покръстен е в 369 г. и става аскет. През 381 г. е в сан дякон, в 386 г. в сан презвитер. Оттогава славата му расте и е наречен "Златоуст" заради неговото красноречие. През 398 г. презвитер Йоан е хиротонисан за архиепископ на Константинопол.
Неговата смела и безпристрастна проповед му спечелва приживе много врагове – както сред управляващата аристокрация, така и в някои църковни кръгове. На Халкедонския събор през 403 година, свикан от неговия враг, александрийския патриарх Теофил, Йоан Златоуст е лишен от сан, но паството му го връща на патриаршеския престол.
Като патриарх на Константинопол, три пъти е бил изпращан на заточение поради намесата на светската власт в делата на църквата. До края на живота си св. Йоан Златоуст е жертва на църковни интриги и преследване, но не прекратява своята мисионерска и проповедническа дейност. Императрицата Евдоксия го заточава в Кавказ, в арменския г. Кукуз, а след това на кавказкия бряг на Черно море.
Йоан Златоуст умира в заточение на 14 септември 407 година в г. Комана по време на св. Литургия.
Литературното наследство на Й. Златоуст - трактати, писма (около 240) и проповеди - е колосално. Съхранили са се повече от 1900 ръкописи с негови съчинения. Те се компилират и цитират от негово време досега от огромно число по-късни автори. Преведен е на почти всички езици. Най-пълното издание на съчиненията му излиза в печат в Париж през 1718 - 1738 г. в 13 тома. Едно от най-значителните му творения са тълкуванията му върху посланията на св. ап. Павел (34 беседи).
Мощите на Йоан Златоуст се пазят в седалището на Вселенската патриаршия в Цариград - в църквата “Св. Георги”.