Не трябва да си мислим, че кошмари сънуват само малките деца. Разбира се, това се случва най-често при тях и то във възрастта от 6 до 10 години, а после натрапчивите сънища ги навестяват все по-рядко. Те обаче оставят ярка следа в паметта на младежите и повечето от тях много ясно си спомнят какво ги е измъчвало в детството.
Възрастните също много често сънуват повтарящи се кошмари и сред тях има такива, които не само могат да развалят настроението им, но дори да ги разболеят.
Нощният кошмар е източник на отрицателни емоции - човек се събужда облян в студена пот, а после през целия ден си спомня и преживява това, което е сънувал.
Кошмарът се появява обикновено през втората половина на нощта и не трябва да се бърка с т. нар. нощен страх. При нощният страх, човек обикновено скача с вик приблизително час, след като е заспал и се намира между съня и бодърстването. Тогава
той не осъзнава присъствието на хора около себе си, а на другия ден не помни нищо.
Много често нощният страх съпътства лунатизма.
Кошмарите имат друга природа и възникжат в бързата фаза на съня /когато очите извършват чести движения под клепачите/. В течение на нощта бързата фаза няколко пъти се редува с бавната, като в различните фази се задействат различни мозъчни структури.
Обикновено всички сънища ни спохождат призори и ако човек се събуди в този момент, той винаги ясно си спомня преживените емоции и може да ги опише с подробности.
За причините на нощните кошмари се водят спорове отдавна. Днес е прието да се смята, че повтарящите се кошмари са свързани с индивидуална предразположеност, която се проявява при опредлени обстоятелства.
През 1999 година в Хелзинкския университет е проведено голямо изследване на 3700 финландски близнаци. Идентичните близнаци сънуват кошмари с еднаква честота, а хетерозиготните , т.е. тези, у които само половината гени съвпадат, имат такива сънища различно.
Психиатърът Ернст Хартман пък смята, че има връзка между кошмарите и структурата на личността. Според него, към нощни кошмари не са склонни т. нар. ‘дебелокожи хора’. Обратното, по-чувсвителните хора по-често имат нарушения на психиката и именно тези емоционално нестабилни, неспокойни и раздразнителни хора най-често сънуват страшни сънища.
Най-честата причина за тези сънища е силният стрес. Заобикалящият ни свят също се отразява. При хора преживели катастрофи или пострадали от някакво насилие може да се развие посттравматичен синдром. Техните кошмари са доста по-различни от тези на здравите хора. Но и у здравите хора може да се яви страх от нещо конкретно.
Друга причина могат да бъдат медиатехнологиите. Има изследвания, които доказват, че страшни филми или предавания влияят на детските кошмари.
Има обаче и други данни. Установено е, че четенето на книги провокира вълнуващи сънища. Книгите по-силно стимулирали въображението от телевизията.
Какво да се прави, за да се победят нощните кошмари, особено ако се повтарят по-често от веднъж седмично? Много важно е да не се опитвате да забравите съня, защото страхът може да бъде победен, само когато се гледа ‘в лицето’.
За целта съществува ефективен метод, който се нарича ‘мислено повторение’. Първият етап е да погледнете своя страх в очите и през деня да си спомните подробно съня, да го преживеете отново и да му измислите друг край, който ви харесва. В новия вариант сънят завършва добре. Изберете вариант, който ви харесва. Към новия сценарий избягвайте повторенията на страшните моменти.
Накрая започнете да си повтаряте измисления сценарий, правете го поне веднъж на ден, като добавяте все повече детайли. Това ще свърши работа и през нощта, измъчващият ви кошмар, ще става все по-малко страшен, а сънят ви ще се подобри....
Автор: Тони
Възрастните също много често сънуват повтарящи се кошмари и сред тях има такива, които не само могат да развалят настроението им, но дори да ги разболеят.
Нощният кошмар е източник на отрицателни емоции - човек се събужда облян в студена пот, а после през целия ден си спомня и преживява това, което е сънувал.
Кошмарът се появява обикновено през втората половина на нощта и не трябва да се бърка с т. нар. нощен страх. При нощният страх, човек обикновено скача с вик приблизително час, след като е заспал и се намира между съня и бодърстването. Тогава
той не осъзнава присъствието на хора около себе си, а на другия ден не помни нищо.
Много често нощният страх съпътства лунатизма.
Кошмарите имат друга природа и възникжат в бързата фаза на съня /когато очите извършват чести движения под клепачите/. В течение на нощта бързата фаза няколко пъти се редува с бавната, като в различните фази се задействат различни мозъчни структури.
Обикновено всички сънища ни спохождат призори и ако човек се събуди в този момент, той винаги ясно си спомня преживените емоции и може да ги опише с подробности.
За причините на нощните кошмари се водят спорове отдавна. Днес е прието да се смята, че повтарящите се кошмари са свързани с индивидуална предразположеност, която се проявява при опредлени обстоятелства.
През 1999 година в Хелзинкския университет е проведено голямо изследване на 3700 финландски близнаци. Идентичните близнаци сънуват кошмари с еднаква честота, а хетерозиготните , т.е. тези, у които само половината гени съвпадат, имат такива сънища различно.
Психиатърът Ернст Хартман пък смята, че има връзка между кошмарите и структурата на личността. Според него, към нощни кошмари не са склонни т. нар. ‘дебелокожи хора’. Обратното, по-чувсвителните хора по-често имат нарушения на психиката и именно тези емоционално нестабилни, неспокойни и раздразнителни хора най-често сънуват страшни сънища.
Най-честата причина за тези сънища е силният стрес. Заобикалящият ни свят също се отразява. При хора преживели катастрофи или пострадали от някакво насилие може да се развие посттравматичен синдром. Техните кошмари са доста по-различни от тези на здравите хора. Но и у здравите хора може да се яви страх от нещо конкретно.
Друга причина могат да бъдат медиатехнологиите. Има изследвания, които доказват, че страшни филми или предавания влияят на детските кошмари.
Има обаче и други данни. Установено е, че четенето на книги провокира вълнуващи сънища. Книгите по-силно стимулирали въображението от телевизията.
Какво да се прави, за да се победят нощните кошмари, особено ако се повтарят по-често от веднъж седмично? Много важно е да не се опитвате да забравите съня, защото страхът може да бъде победен, само когато се гледа ‘в лицето’.
За целта съществува ефективен метод, който се нарича ‘мислено повторение’. Първият етап е да погледнете своя страх в очите и през деня да си спомните подробно съня, да го преживеете отново и да му измислите друг край, който ви харесва. В новия вариант сънят завършва добре. Изберете вариант, който ви харесва. Към новия сценарий избягвайте повторенията на страшните моменти.
Накрая започнете да си повтаряте измисления сценарий, правете го поне веднъж на ден, като добавяте все повече детайли. Това ще свърши работа и през нощта, измъчващият ви кошмар, ще става все по-малко страшен, а сънят ви ще се подобри....