„Няма пари”, това е в общи линии посланието на българските политици към хората с увреждания търсещи правата си. Походът на свободата 2010 вече се случи. Тази година имаше надежди, че все пак нещо ще започне да се развива в тази страна. Към 11 часа на 21 октомври, хората с увреждания се срещнаха с представители на управляващите Предстои сериозно и детайлно разглеждане на внесения законопроект за Лична помощ. Въпреки това още днес хората с увреждания в България бяха предупредени, че държавата няма да има финансови средства за реалното му изпълнение. Законопроектът беше предоставен на парламента още през 2009 година. Той е съгласуван с добрите и работещи европейски практики. Този законопроект е съставен от неправителствени организации запознати в дълбочина с проблемите на хората с увреждания. Политиците ни обаче, са доста боязливи и се отнасят резервирано към него. Специална комисия ще обсъжда и, може би, видоизменя текста на законопрооекта.
На Похода хората с увреждания поискаха обяснение за бавното придвижване на законопроекта за Лична помощ. Отговорът е, че той трябва да бъде обсъден и анализиран от специална комисия. И чак след това, ако има пари, евентуално може да се направи нещо. Това е доста нелепо. Първо, Законопроектът е писан от хора разбиращи от материята. Второ, той съответства на европейските практики. Трето, вече година той се намира на разположение на Българския парламент. И четвърто, чрез Законопроекта за лична помощ държавата може да спести пари. В момента се пилеят средства по доста неадекватен начин. Строят се специализирани детски градини и училища, дават се инвалдни пенсии и стипендии, съществуват някакви хора наричащи се асистент, които са или медицински работници или родители, на които се плащат пари за обгрижване на човека с увреждане. В същото време, за нещо градивно, от което и държавата може да спечели , няма пари. Законът за лична помощ ще направи хората с увреждания способни да се грижат сами за себе си. Така те ще бъдат потребители на стоки и услги, ще плащат данъци и ще правят бизнес. Всичко това означава генериране на постъпления в държавния бюджет. С други думи Законът за Лична помощ би бил инвестиция. Държавниците ни обаче, считат, че няма нужда хората с увреждания да бъдат самостоятелни и пълноценни граждани. Наистина е странно. Още по - странна е съпоставката между правата и парите в България. Оказва се, че независимият живот е право, за което обаче няма пари. С други думи, ако искате реално да имате някакви права, т.е да има закони и органи, които да ги защитават, отидете другаде, в друга страна. Там може би, ще има пари за вашите права. Алтернативата е да останете в България и да ви тъпчат. Но може би има и друг вариант. Заедно да се борим и да побеждаваме. Да създадем силно и отстояващо правата си гражданско общество.
Автор:
На Похода хората с увреждания поискаха обяснение за бавното придвижване на законопроекта за Лична помощ. Отговорът е, че той трябва да бъде обсъден и анализиран от специална комисия. И чак след това, ако има пари, евентуално може да се направи нещо. Това е доста нелепо. Първо, Законопроектът е писан от хора разбиращи от материята. Второ, той съответства на европейските практики. Трето, вече година той се намира на разположение на Българския парламент. И четвърто, чрез Законопроекта за лична помощ държавата може да спести пари. В момента се пилеят средства по доста неадекватен начин. Строят се специализирани детски градини и училища, дават се инвалдни пенсии и стипендии, съществуват някакви хора наричащи се асистент, които са или медицински работници или родители, на които се плащат пари за обгрижване на човека с увреждане. В същото време, за нещо градивно, от което и държавата може да спечели , няма пари. Законът за лична помощ ще направи хората с увреждания способни да се грижат сами за себе си. Така те ще бъдат потребители на стоки и услги, ще плащат данъци и ще правят бизнес. Всичко това означава генериране на постъпления в държавния бюджет. С други думи Законът за Лична помощ би бил инвестиция. Държавниците ни обаче, считат, че няма нужда хората с увреждания да бъдат самостоятелни и пълноценни граждани. Наистина е странно. Още по - странна е съпоставката между правата и парите в България. Оказва се, че независимият живот е право, за което обаче няма пари. С други думи, ако искате реално да имате някакви права, т.е да има закони и органи, които да ги защитават, отидете другаде, в друга страна. Там може би, ще има пари за вашите права. Алтернативата е да останете в България и да ви тъпчат. Но може би има и друг вариант. Заедно да се борим и да побеждаваме. Да създадем силно и отстояващо правата си гражданско общество.