Има реална опасност, студентите, които тази година са приети в университетите, да се окаже, че са приети в платено обучение, без да са го искали и да се наложи да си доплащат обучението не 30 процента, както е по закон, а 100 процента, ако не се намерят спешно 24 милиона, които да осигурят тяхното обучение.
Става дума за 15 000 младежи или 70 процента от новоприетите студенти. Причината е , че държавата е отпуснала повече бройки за прием , които обаче не са обезпечени финансово. Министър Игнатов вчера обеща да се бори с недостигащата сума, но определено е скептичен, че Министерство на финансите ще я отпусне.
Ако това не стане, се очакват протестни действия от всички университети. Софийският университет дори вече е обявил датата 1 ноември /Деня на народните будители/ за ден
на протест за цялостната финансова политика в образованието.
Чрез социалната мрежа Фейсбук , студентите пък се били договорили за свой самостоятелен протест и щели да излязат пред просветното министерство още днес.
Недофинансирането се отразява най-много на висшите училища по изкуствата, дори ректорът на НАТФИЗ е предупредил, че ще се наложи след месец да разпусне студентите във ваканция, а преподавателите - в неплатен отпуск.
Ясно е за всички, че тези 24 милиона, които евентуално биха се отпуснали, няма да решат финансовите проблеми образованието. Необходими са още 18 милиона за дофинансиране на орязания бюджет на медицинското образование, както и 17 милиона за наука. Няма пари и за стипендии. Засега са намерени 4,5 милиона, които с ще бъдат осигурени студентските помощи до Нова година, но какво ще стане след това, никой не може да предвиди.
Министър Игнатов предупреди, че образованието го чакат 7-8 тежки месеца. След приемането на Закона за висшето образование, който се бави вече година, ще бъдат откроени 12-13 университета, които ще плучават преференциално финансиране. Готова е и рейтинговата система на професионалните направления, която показва чии възпитаници се реализира най-добре.
С новия закон ще се даде възможност на университетите да правят бизнес - те ще могат да действат като предприемачи, които печелят от собствените си продукти. Законът ще даде възможност на университети да се обединяват, за да оцелеят в кризата и при нарастващата липса на студенти, защото тенденцията е още през 2022 година да има борба за всяка бройка.
Най-страшно е обаче ‘изтичането на мозъци’ в чужбина. Защото е установено, че 38 процента от учениците още по средата на средното си образование отидат да ‘доучат’ зад граница. А 50 процента от завършващите езикови гимназии са приети за студенти в чужбина.
Автор: Тони
Става дума за 15 000 младежи или 70 процента от новоприетите студенти. Причината е , че държавата е отпуснала повече бройки за прием , които обаче не са обезпечени финансово. Министър Игнатов вчера обеща да се бори с недостигащата сума, но определено е скептичен, че Министерство на финансите ще я отпусне.
Ако това не стане, се очакват протестни действия от всички университети. Софийският университет дори вече е обявил датата 1 ноември /Деня на народните будители/ за ден
на протест за цялостната финансова политика в образованието.
Чрез социалната мрежа Фейсбук , студентите пък се били договорили за свой самостоятелен протест и щели да излязат пред просветното министерство още днес.
Недофинансирането се отразява най-много на висшите училища по изкуствата, дори ректорът на НАТФИЗ е предупредил, че ще се наложи след месец да разпусне студентите във ваканция, а преподавателите - в неплатен отпуск.
Ясно е за всички, че тези 24 милиона, които евентуално биха се отпуснали, няма да решат финансовите проблеми образованието. Необходими са още 18 милиона за дофинансиране на орязания бюджет на медицинското образование, както и 17 милиона за наука. Няма пари и за стипендии. Засега са намерени 4,5 милиона, които с ще бъдат осигурени студентските помощи до Нова година, но какво ще стане след това, никой не може да предвиди.
Министър Игнатов предупреди, че образованието го чакат 7-8 тежки месеца. След приемането на Закона за висшето образование, който се бави вече година, ще бъдат откроени 12-13 университета, които ще плучават преференциално финансиране. Готова е и рейтинговата система на професионалните направления, която показва чии възпитаници се реализира най-добре.
С новия закон ще се даде възможност на университетите да правят бизнес - те ще могат да действат като предприемачи, които печелят от собствените си продукти. Законът ще даде възможност на университети да се обединяват, за да оцелеят в кризата и при нарастващата липса на студенти, защото тенденцията е още през 2022 година да има борба за всяка бройка.
Най-страшно е обаче ‘изтичането на мозъци’ в чужбина. Защото е установено, че 38 процента от учениците още по средата на средното си образование отидат да ‘доучат’ зад граница. А 50 процента от завършващите езикови гимназии са приети за студенти в чужбина.