„Интервю с вампир” - най-известната вампирска история

„Интервю с вампир” е историята на вампира Луи, която самият той разказва, за пътуването му из света на смъртните и безсмъртните. Луи си дава сметка как е станал вампир, благодарение на лъчезарния, но злокобен Лестат и как противно на воля

„Интервю с вампир” е историята на вампира Луи, която самият той разказва, за пътуването му из света на смъртните и безсмъртните. Луи си дава сметка как е станал вампир, благодарение на лъчезарния, но злокобен Лестат и как противно на волята му е бил посветен в живота на вампирите. Историята му се простира по улиците на Ню Орлийнс, Луи си спомня как е открил малката и изящна Клодия и как единственото му желание е било да не й причинява зло, а единствено да й помогне чрез последните си останали белези на човечност.

Той превръща Клодия във вампир, затваряйки нейната женственост, нежната и чувствена страст и интелигентност в тялото на малко дете. Луи си спомня вътрешната борба на Клодия да бъде наясно със себе си и общата им омраза към Лестат, която ги тласка да дирят други представители на своя вид по света. Луи и Клодия отчаяно търсят своето място, за да открият и други, които са като тях и които ще могат да ги разберат.

Първоначално замислен като разказ, „Интервю с вампир”  представя трагедията и триумфа на една изгубена душа – Луи – мрачен,  упорит и самокритикуващ се мизантроп.

Цикълът „Вампирски хроники“ завършва през 2002 г., когато Ан Райс пише Blood Canticle (Кървава песен). „Този роман бележи края на моето пътуване с Лестат и неговите приятели, както и краят на моето пътуване с вещиците Мейфеър и Талтош. Романът представя дълбоката морална промяна у Лестат.“, казва авторката.

Ан Райс споделя, че през 2002 г. в творческата й биография е започнала ново духовно начало и стилът й значително се е променил. През нея са се разкрили нови предизвикателства, резултат от които са нови романи.

„Оставам изключително горда с „Вампирските хроники” и историята на вещиците Мейфеър, като в същото време се чувствам изключително близка до читателите с тези книги. Но вече нямам какво да напиша за вампирите и за вещиците Мейфеър. Смятам, че читателите биха възприели най-добре единадесетте произведения от „Вампирски хроники” като едно цяло“, казва Ан Райс. Автор: Александър Ненов