Предстои да се проведе тазгодишния Поход на свободата. На 21 октомври хората с увреждания в България ще демонстрират отношението си към неправилната политика на правителството, отнемаща им възможността да живеят независимо и пълноценно. Пред сградата на Министерски съвет от 11 часа ще бъде отправен апел за по - целенасочени и стратегически ориентирани мерки в посока създаване на достъпна среда и уважение към правата всеки човек с физически затруднения.
Основен акцент в програмата ще бъде приемането на Закон за Лична помощ. Личната помощ е нова услуга за България. Главната идея е създаване на механизъм за свободен избор и самостоятелно управление на асистентите. Всеки човек с увреждане трябва да може сам да избира, назначава, управлява и уволнява хората, които ще му помагат в ежедневието. Само така той ще е способен да живее свободно. Нуждата от качествено провеждана асистентска услуга е огромна, особено като се вземе предвид почти недостъпната среда, в която сме принудени да живеем. Не е нормално голям човек да трябва да разчита единствено на майка си, баща си, брат си, сестра си, за да се справя в ежедневието. Представете си как майка ви трябва да ви води по срещи с приятели, на среща с гадже, на училище, на лекции, на работа. Никак не е приятно нали? Е, това се случва в момента с повечето хора с увреждания в България. Много от тях дори пропускат голяма част от посочените аспекти на живота. Затварят се. Комплексират се. Спират да се развиват. Губят индивидуалността си. Или никога не я откриват. И как ще я открият като нямат свободата дори да излязат навън. Защото свободата е нищо когато е само на хартия, и всичко когато е действителност. Ако се приеме Закон за Лична помощ ще настъпи значителна промяна. Всеки човек с увреждане ще стане способен да контролира живота си. Той ще може да учи, да работи, да бъде купувач на стоки и услуги, да плаща данъци, да се забавлява с близки хора, без да се тревожи как ще се придвижва. За съжаление нашите управници до момента не показват особено желание да приемат такъв закон. Те дори нехаят за достъпността на средата. Вместо това си измиват ръцете с нищожни инвалидни пенсии. Да, без тези пенсии и грижовни роднини, един човек с увреждане може би би умрял. Но как да бъдеш благодарен на политици, чиято единствена подкрепа се свежда до това да не умреш физически.
Всеки е роден свободен и има право да живее независим живот. Държавното управление съществува, за да осигури този живот на хората в страната. Правото на независим живот не е свързано с доходи, раса, социален статус, пол, физическо или психическо състояние. Ако някой изпитва трудности в ежедневието си, въпрос на граждански дълг е да му се помогне. Всички трябва да имаме равен шанс за развитие и реализация. Политиците трябва най - сетне да разберат, че са такива именно за да гарантират на хората спазването на всичките им права. Време е в България да се формира истинско гражданско общество. Ако и вие мислите по този начин елате на 21 октомври пред Министерски съвет и се присъединете към Похода на свободата, към гражданското общество, към истинската демокрация.
Автор:
Основен акцент в програмата ще бъде приемането на Закон за Лична помощ. Личната помощ е нова услуга за България. Главната идея е създаване на механизъм за свободен избор и самостоятелно управление на асистентите. Всеки човек с увреждане трябва да може сам да избира, назначава, управлява и уволнява хората, които ще му помагат в ежедневието. Само така той ще е способен да живее свободно. Нуждата от качествено провеждана асистентска услуга е огромна, особено като се вземе предвид почти недостъпната среда, в която сме принудени да живеем. Не е нормално голям човек да трябва да разчита единствено на майка си, баща си, брат си, сестра си, за да се справя в ежедневието. Представете си как майка ви трябва да ви води по срещи с приятели, на среща с гадже, на училище, на лекции, на работа. Никак не е приятно нали? Е, това се случва в момента с повечето хора с увреждания в България. Много от тях дори пропускат голяма част от посочените аспекти на живота. Затварят се. Комплексират се. Спират да се развиват. Губят индивидуалността си. Или никога не я откриват. И как ще я открият като нямат свободата дори да излязат навън. Защото свободата е нищо когато е само на хартия, и всичко когато е действителност. Ако се приеме Закон за Лична помощ ще настъпи значителна промяна. Всеки човек с увреждане ще стане способен да контролира живота си. Той ще може да учи, да работи, да бъде купувач на стоки и услуги, да плаща данъци, да се забавлява с близки хора, без да се тревожи как ще се придвижва. За съжаление нашите управници до момента не показват особено желание да приемат такъв закон. Те дори нехаят за достъпността на средата. Вместо това си измиват ръцете с нищожни инвалидни пенсии. Да, без тези пенсии и грижовни роднини, един човек с увреждане може би би умрял. Но как да бъдеш благодарен на политици, чиято единствена подкрепа се свежда до това да не умреш физически.
Всеки е роден свободен и има право да живее независим живот. Държавното управление съществува, за да осигури този живот на хората в страната. Правото на независим живот не е свързано с доходи, раса, социален статус, пол, физическо или психическо състояние. Ако някой изпитва трудности в ежедневието си, въпрос на граждански дълг е да му се помогне. Всички трябва да имаме равен шанс за развитие и реализация. Политиците трябва най - сетне да разберат, че са такива именно за да гарантират на хората спазването на всичките им права. Време е в България да се формира истинско гражданско общество. Ако и вие мислите по този начин елате на 21 октомври пред Министерски съвет и се присъединете към Похода на свободата, към гражданското общество, към истинската демокрация.