Резултати от проучване на УНИЦЕФ сочат, че всяко четвърто дете у нас е ставало жертва на тормоз в интернет. И тук става въпрос не за педофилски набези, а за унижение и обиди от връстници или съученици на жертвите.
Новият тормоз, който измества шамарите в класните стаи, може да предизвика сериозни проблеми. Децата стават нервни, сриват се, а това може да доведе дори до самоубийство.
В Европа и в САЩ дори има вече специален термин за този вид тормоз - cyberbullying.
Засега психолозите разграничават няколко вида киберагресия. Първата е най-лека - това е, когато децата си разменят обиди и заплахи, примерно, докато играят. Те се дебнат в мрежата , следят какво прави обектът на агресията им. Учениците често използват социалните мрежи, за да очернят избрания връстник.
Според статистиката през последната година 55 процента от тийнейджърите у нас са
разпространили клюки или невярна информация за свои връстници. Идеята им е да изолират социално жертвата си и тя да не може да води нормалния живот на тийнейджър, а това може да се отрази пагубно на психиката й, защото в тази възраст, децата са много зависими от мнението на връстниците си.,
У нас все още няма закон, който касае интернет-терора. Но родителите могат да се намесят и да помогнат.
Как може да се разбере, че детето е жертва на насилие? То изглежда нервно, разстроено и уплашено, внезапно спира компютъра и излиза от мрежата, не желае по никакъв начин да сподели , дори в общи линии, какво се е говорило в мрежата. Някой му се обажда по мобилния телефон, а младежът затваря без да е казал нищо, след получаване на SMS, веднага го изтрива или става нервен....
Специалистите смятат, че забраната на компютъра и GSM-а не е решение. Трябва да се запазят получените обиди или заплахи и да се алармират към училищните власти. Поговорете с детето, потърсете съдействието на компетентни институции. Не трябва да се омаловажава този тормоз. Институциите могат да вземат мерки не само по отношение на жертвата, но и по отношение на насилника. Защото статистиката сочи, че 60 процента от малките агресори, с които не се работи, по-късно стават престъпници.
Автор: Тони
Новият тормоз, който измества шамарите в класните стаи, може да предизвика сериозни проблеми. Децата стават нервни, сриват се, а това може да доведе дори до самоубийство.
В Европа и в САЩ дори има вече специален термин за този вид тормоз - cyberbullying.
Засега психолозите разграничават няколко вида киберагресия. Първата е най-лека - това е, когато децата си разменят обиди и заплахи, примерно, докато играят. Те се дебнат в мрежата , следят какво прави обектът на агресията им. Учениците често използват социалните мрежи, за да очернят избрания връстник.
Според статистиката през последната година 55 процента от тийнейджърите у нас са
разпространили клюки или невярна информация за свои връстници. Идеята им е да изолират социално жертвата си и тя да не може да води нормалния живот на тийнейджър, а това може да се отрази пагубно на психиката й, защото в тази възраст, децата са много зависими от мнението на връстниците си.,
У нас все още няма закон, който касае интернет-терора. Но родителите могат да се намесят и да помогнат.
Как може да се разбере, че детето е жертва на насилие? То изглежда нервно, разстроено и уплашено, внезапно спира компютъра и излиза от мрежата, не желае по никакъв начин да сподели , дори в общи линии, какво се е говорило в мрежата. Някой му се обажда по мобилния телефон, а младежът затваря без да е казал нищо, след получаване на SMS, веднага го изтрива или става нервен....
Специалистите смятат, че забраната на компютъра и GSM-а не е решение. Трябва да се запазят получените обиди или заплахи и да се алармират към училищните власти. Поговорете с детето, потърсете съдействието на компетентни институции. Не трябва да се омаловажава този тормоз. Институциите могат да вземат мерки не само по отношение на жертвата, но и по отношение на насилника. Защото статистиката сочи, че 60 процента от малките агресори, с които не се работи, по-късно стават престъпници.