Резултати от проучване  на УНИЦЕФ сочат, че  всяко четвърто дете у нас е ставало жертва на тормоз в интернет.  И тук става въпрос не за  педофилски набези, а за унижение и обиди  от връстници или съученици на жертвите.

Новият тормоз, който измества шамарите в класните стаи, може да предизвика сериозни проблеми. Децата стават нервни, сриват се, а това може да доведе дори  до самоубийство.

В Европа и в САЩ дори има вече специален термин за този вид тормоз - cyberbullying.

Засега психолозите разграничават няколко вида  киберагресия.  Първата е най-лека - това е,  когато децата си разменят обиди и заплахи, примерно, докато играят.  Те се дебнат в мрежата ,   следят какво прави обектът на агресията им.  Учениците често използват социалните мрежи,    за да очернят  избрания връстник.

Според статистиката  през последната година 55 процента от  тийнейджърите  у нас са
разпространили клюки или невярна информация за  свои връстници. Идеята им е да изолират социално жертвата си и тя да не може да води нормалния живот на тийнейджър, а това може да се отрази пагубно на психиката й, защото  в тази възраст, децата  са много зависими от мнението на връстниците си.,

У нас все още няма закон, който касае интернет-терора.  Но родителите могат да се намесят и да помогнат.

Как може да се разбере, че детето е жертва на насилие? То изглежда нервно, разстроено и уплашено, внезапно спира компютъра и излиза от мрежата,  не желае по никакъв начин да сподели , дори в общи линии, какво се е говорило в мрежата. Някой му се обажда по мобилния телефон, а младежът затваря без  да е казал нищо, след получаване на SMS, веднага го изтрива или става нервен....

Специалистите смятат, че забраната на компютъра и GSM-а не е решение. Трябва да се запазят получените  обиди или заплахи и  да се алармират към училищните власти.  Поговорете с детето,  потърсете съдействието на компетентни институции.  Не трябва да се омаловажава този тормоз.  Институциите могат да вземат мерки не само по отношение на жертвата, но и по отношение на насилника. Защото статистиката сочи, че 60 процента от малките агресори, с които не се работи, по-късно стават престъпници.
 
Автор: Тони