Днес, 14 октомври, църквата отбелязва деня на Света Петка, наречена още Параскева . Тя е православна светица , живяла през 11 век. Днес църквата прославя подвига и добродетелите на преподобна Параскева, която е една от най-обичаните и почитани светици не само в България, но и в целия православен цвят.
Св. Петка е живяла през втората половина на Х в. във византийска Тракия. Според житията й ̀ още като десетгодишна св. Петка чула в храма гласа на Исус Христос и решила да се посвети на вярата. Тя сменила дрехите си с просешки и често раздавала своето имущество на бедните. Когато родителите й ̀ починали, а брат й ̀ вече бил монах, Параскева напуснала дома си и обходила светините на Константинопол , като пет години прекарала в пост край усамотения храм “Покров богородичен” в Ираклия.
След пет години тя заминала за Светите места, посетила Йерусалим и Божи гроб , като се установила в Йорданската пустиня.Параскева следвала примера на прочутата св. Мария Египетска, като живяла тук много години. Предусещайки смъртта си, тя през Цариград се завърнала в родното си място и се заселила при храма ‘Свети апостоли”, където след две години тихо изгаснала, водейки усамотен и свят живот. По онова време вече нямало нейни живи роднини. Състрадателни граждани погребали монахинята вън от градските стени като чужденка.
Според преданието дълги години гробът на светицата бил забравен. Когато наблизо бил погребан някакъв моряк, двама местни християни имали видение, в която св. Петка била с царски одежди и заобиколена от Христови воини. Тя помолила да извадят мощите ѝ, които били пренесени в църквата “Свети Апостоли” в Каликратия. Преданията за отшелническите подвизи на св. Петка довели до появата на култ към нея, като било написано и кратко гръцко житие от неизвестен местен книжовник.
Св. Петка била известна главно в пределите на византийска Тракия. Когато след битката при Клокотница цар Иван Асен II постигнал българска военна и политическа хегемония на Балканите, той изискал мощите от Латинската империя. . Нетленното тяло на преподобната било пренесено тържествено в столицата Търново. Още във времето на цар Иван Асен II било съставено нейно българско житие, като бил написан и разказ за пренасянето на мощите ѝ в Търново. Най-големият връх в увековечаването на св. Петка Търновска е написаното от св. Патриарх Евтимий житие - една новаторска, вълнуваща и дълбоко емоционална творба, станала известна далеч зад пределите на България.
За отношението към св. Петка Търновска като закрилница на българския народ и държава особено силно впечатление прави споменаването ѝ дори в държавни и международни актове.
Света Петка Търновска е най-популярната българска светица. Посветени са ѝ десетки храмове и манастири из цялата българска територия, а извън пределите на страната – в Сърбия, Молдова, Влашко и Русия. На тази светица е наименуван и храм в Рупите издигнат от Ванга. Образи и икони на св. Петка Търновска присъстват в българските църкви още от XIII в.
Автор: Тони
Св. Петка е живяла през втората половина на Х в. във византийска Тракия. Според житията й ̀ още като десетгодишна св. Петка чула в храма гласа на Исус Христос и решила да се посвети на вярата. Тя сменила дрехите си с просешки и често раздавала своето имущество на бедните. Когато родителите й ̀ починали, а брат й ̀ вече бил монах, Параскева напуснала дома си и обходила светините на Константинопол , като пет години прекарала в пост край усамотения храм “Покров богородичен” в Ираклия.
След пет години тя заминала за Светите места, посетила Йерусалим и Божи гроб , като се установила в Йорданската пустиня.Параскева следвала примера на прочутата св. Мария Египетска, като живяла тук много години. Предусещайки смъртта си, тя през Цариград се завърнала в родното си място и се заселила при храма ‘Свети апостоли”, където след две години тихо изгаснала, водейки усамотен и свят живот. По онова време вече нямало нейни живи роднини. Състрадателни граждани погребали монахинята вън от градските стени като чужденка.
Според преданието дълги години гробът на светицата бил забравен. Когато наблизо бил погребан някакъв моряк, двама местни християни имали видение, в която св. Петка била с царски одежди и заобиколена от Христови воини. Тя помолила да извадят мощите ѝ, които били пренесени в църквата “Свети Апостоли” в Каликратия. Преданията за отшелническите подвизи на св. Петка довели до появата на култ към нея, като било написано и кратко гръцко житие от неизвестен местен книжовник.
Св. Петка била известна главно в пределите на византийска Тракия. Когато след битката при Клокотница цар Иван Асен II постигнал българска военна и политическа хегемония на Балканите, той изискал мощите от Латинската империя. . Нетленното тяло на преподобната било пренесено тържествено в столицата Търново. Още във времето на цар Иван Асен II било съставено нейно българско житие, като бил написан и разказ за пренасянето на мощите ѝ в Търново. Най-големият връх в увековечаването на св. Петка Търновска е написаното от св. Патриарх Евтимий житие - една новаторска, вълнуваща и дълбоко емоционална творба, станала известна далеч зад пределите на България.
За отношението към св. Петка Търновска като закрилница на българския народ и държава особено силно впечатление прави споменаването ѝ дори в държавни и международни актове.
Света Петка Търновска е най-популярната българска светица. Посветени са ѝ десетки храмове и манастири из цялата българска територия, а извън пределите на страната – в Сърбия, Молдова, Влашко и Русия. На тази светица е наименуван и храм в Рупите издигнат от Ванга. Образи и икони на св. Петка Търновска присъстват в българските църкви още от XIII в.