Партийните дивачки на Барух Ковенски

Никой не пише така съблазнително, с богато нюансирано въображение и неизчерпаем талант като Ковадло. Затова при него резултатът винаги е безобразно завладяващ. Главният герой в "Партийните дивачки" Барух Ковенски е с вроден инстинкт за о

Никой не пише така съблазнително, с богато нюансирано въображение и неизчерпаем талант като Ковадло. Затова при него резултатът винаги е безобразно завладяващ.

Главният герой в "Партийните дивачки" Барух Ковенски е с вроден инстинкт за оцеляване. Той е от героите, които вечно преследват или се опитват да избягат от собствената си сянка. Перипетии, битки, любови - той е Скитникът евреин на ХХ в.  Роден е в Украйна в края на XIX в. и става анархист. Участва в бунтовете през 1905 г. След един от погромите в началото на ХХ в. емигрира в Аржентина, където се подвизава като контрабандист, революционер, приятел и палач на сводници, обущар в еврейския квартал, стрелец и печатар. Връща се в Европа, за да участва в Октомврийската революция и се присъединява към интербригадистите по време на Испанската гражданска война, където дирите му привидно се губят. Много исторически личности - Роберто Арлт, Перон, Исак Бабел, Троцки, Дзержински - пресичат пътя на авантюриста Барух.

За този "приключенски роман с психологически нюанси" Ковадло отваря семейната биография и наред с фактите и художествената измислица преплита превратната съдба на дядо си. Книгата е смесица от автобиографичен роман, семейна сага, хроника на различни събития от ХХ век и приключенски дух. Авторът вмъква и свои разсъждения върху естеството на човешката съдба. Чрез тях разкрива другия аспект на творбата си – философския поглед върху креативния процес и случайностите, които управляват човешкия живот. През цялото повествование много ясно, но не и натрапчиво, е прокарана нишката за съдбата на изгнаника, емигранта както в миналото (Барух Ковенски), така и в настоящето (Ласаро Ковадло). Така авторът кара читателя да погледне под нов, необичаен ъгъл бурните събития от началото на миналия век и да ги свърже с настоящето. Автор: Александър Ненов