Барселона си има Гауди, а Виена Хундертвасер. Няма човек, стъпил в австрийската столица, да не е видял шедьоврите на гениалния художник и архитект Фриденсрайх Хундертвасер.
Почитателите му го наричали лудия гений, философ и поет на природата, а отрицателите му - голям смешник. Факт е обаче, че и 10 години след кончината на архитекта, неговото творчество продължава да буни духовете в родната му Виена. В града с имперска архитектура, неговите пъстри и весели сгради, като че ли а построени от детска ръка с тухлички ‘лего’, с вълнисти асиметрични фасади, с разхвърляни от всякакъв калиибър прозорци и зелени насаждения, политнали от покриви тераси...
Фридрих Стовасер е роден на 12 декември 1928 година като единствено дете в еврейско семейство. Баща му умира рано и той е отгледан от своята майка и въпреки, че и тя самата е еврейка, Фридрих е кръстен през 1937 г. като католик. По време на националсоциализма през 1938 година, младежът постъпва в редовете на хитлерюгенд, а 69 души от семейството на майка му са изпратени и убити в концентрационни лагери.
През 1943 година Фридрих заминава за Италия. Именно там той сменя рожденото си име - Фридрих Стовасер на Фриденсрайх Хундертвасер, което буквално означава „Царство на мира Сто води“, допълвайки със символика цялото си име. В школата за изящни изкуства в Париж пък изучава арт нуво.
През 50-те и 60-те години на миналия век Хундертвасер започва да се интересува от проблемите на околната среда и се слави като заклет еколог и страстен природозащитник.
Домът Хундертвасер е въплъщение на мечтата на противоречивия и безподобен австриец, която той реализира през 1985 година. Необичайната жилищна сграда се намира близо до р. Дунав и привлича като магнит туристи от всички страни, макар че обитателите на 52-та апартамента не допускат никого до своите ‘покои’. Подобни къщи, вили, църкви и обществени сгради гениалният архитект е построил и в Германия, Швейцария, Калифорния, Япония, Нова Зеландия...
Ексцентричен, провокативен, космополитен и скандален - такъв е бил животът на твореца, който е пребродил по суша и вода целия свят.
4-етажният виенски дом на Худертвасер ‘Кунстхаус” сега е превърнат в музей. Архитектът живее в него от откриването му през 1991 година до 2000. Фасадата е илюстрация в черно и бяло на детска приказка, с шахматни мозаечни пана, пъстри колони , а от покрива са избуели дървета и храсти. Във фоайето има мраморен фонтан. На първите два етажа на сградата е разположена експозиция, където е събрана най-богатата колекция от картините и паната на художника - ярки, бликащи от светлина и кодирани послания, плакати и макети... Подът е вълнообразен и неравен с мозайки от камъчета и калдаръм, а в стаите на поникнали дървета, прокарали клони през прозорците...Според ексцентричния архиткт и еколог, допускайки дърветата в дома си, човек се извинява заради насилието си над природата...
Хундертвасер има специална философия за т. нар. диктатура на прозорците. За разлика от другите архитекти, които смятат, че сградите се състоят от стени, гениалният архитект твърди, че най-важни са прозорците, защото точно те дават лице на една сграда.
Авангардните си идеи Хундертвасер не налага нито бързо, нито лесно. Импулсивен и скандален, той изнася през 1967 и 1968 г. абсолютно гол две публични речи - в Мюнхен и Виена, за да протестира срещу рационализма в изкуството. Същото той прави и пред кметицата на Виена през 1969 година, когато тя отхвърля негов проект.
Художникът буди недоумение и с начина си на обличане - винаги ходи с неизгладени дрехи, понякога с два различни чорапа, а като млад си шиел дрехите сам. Той ходел винаги чисто и прилично облечен, но не обръщал голямо внимание на дрехите, защото смятал, че така смекчава оптиката на правата линия. Според него, облеклото крие три злини - унифицирането, симетрията на готовите дрехи и тиранията на модата.
Худертвасер променя отношението към природата на едно цяло поколение австрийци. Той е първият изявен еколог в Австрия и негови концепции са залегнали в правната система на страната и, по-специално, за въвеждането на екологични стандарти.
Хундертвасер умира от инфаркт на 19 февруари 2000 година, на 71-годишна възраст, на борда на кораба „Куин Елизабет II“, на път от Нова Зеландия за Европа. Погребан е в имението си в Нова Зеландия, където е посадил 300 000 дървета. Пожелал е на гроба му да расте само едно дърво. Погребан е гол и без ковчег в градината на щастливите мъртви по дърво във формата на лале.
Творчеството на Хундертвасер е толкова самобитно, че не се вмества в рамките на нито едно течение в изкуството. Правил е интериор на Боинг 757 . В Лисабон на една от стените на гарата стои неговото пано „Тъгата на Атлантида“. Хундертвасер е умеел да плете и да тъче. Автор е на ефектни проекти за килими. Предлага интересни дизайни за регистрационните номера на австрийските автомобили, но проектът му е отхвърлен. Разработва и авангардни идеи за национални флагове.
Автор: Албена Иванова
Почитателите му го наричали лудия гений, философ и поет на природата, а отрицателите му - голям смешник. Факт е обаче, че и 10 години след кончината на архитекта, неговото творчество продължава да буни духовете в родната му Виена. В града с имперска архитектура, неговите пъстри и весели сгради, като че ли а построени от детска ръка с тухлички ‘лего’, с вълнисти асиметрични фасади, с разхвърляни от всякакъв калиибър прозорци и зелени насаждения, политнали от покриви тераси...
Фридрих Стовасер е роден на 12 декември 1928 година като единствено дете в еврейско семейство. Баща му умира рано и той е отгледан от своята майка и въпреки, че и тя самата е еврейка, Фридрих е кръстен през 1937 г. като католик. По време на националсоциализма през 1938 година, младежът постъпва в редовете на хитлерюгенд, а 69 души от семейството на майка му са изпратени и убити в концентрационни лагери.
През 1943 година Фридрих заминава за Италия. Именно там той сменя рожденото си име - Фридрих Стовасер на Фриденсрайх Хундертвасер, което буквално означава „Царство на мира Сто води“, допълвайки със символика цялото си име. В школата за изящни изкуства в Париж пък изучава арт нуво.
През 50-те и 60-те години на миналия век Хундертвасер започва да се интересува от проблемите на околната среда и се слави като заклет еколог и страстен природозащитник.
Домът Хундертвасер е въплъщение на мечтата на противоречивия и безподобен австриец, която той реализира през 1985 година. Необичайната жилищна сграда се намира близо до р. Дунав и привлича като магнит туристи от всички страни, макар че обитателите на 52-та апартамента не допускат никого до своите ‘покои’. Подобни къщи, вили, църкви и обществени сгради гениалният архитект е построил и в Германия, Швейцария, Калифорния, Япония, Нова Зеландия...
Ексцентричен, провокативен, космополитен и скандален - такъв е бил животът на твореца, който е пребродил по суша и вода целия свят.
4-етажният виенски дом на Худертвасер ‘Кунстхаус” сега е превърнат в музей. Архитектът живее в него от откриването му през 1991 година до 2000. Фасадата е илюстрация в черно и бяло на детска приказка, с шахматни мозаечни пана, пъстри колони , а от покрива са избуели дървета и храсти. Във фоайето има мраморен фонтан. На първите два етажа на сградата е разположена експозиция, където е събрана най-богатата колекция от картините и паната на художника - ярки, бликащи от светлина и кодирани послания, плакати и макети... Подът е вълнообразен и неравен с мозайки от камъчета и калдаръм, а в стаите на поникнали дървета, прокарали клони през прозорците...Според ексцентричния архиткт и еколог, допускайки дърветата в дома си, човек се извинява заради насилието си над природата...
Хундертвасер има специална философия за т. нар. диктатура на прозорците. За разлика от другите архитекти, които смятат, че сградите се състоят от стени, гениалният архитект твърди, че най-важни са прозорците, защото точно те дават лице на една сграда.
Авангардните си идеи Хундертвасер не налага нито бързо, нито лесно. Импулсивен и скандален, той изнася през 1967 и 1968 г. абсолютно гол две публични речи - в Мюнхен и Виена, за да протестира срещу рационализма в изкуството. Същото той прави и пред кметицата на Виена през 1969 година, когато тя отхвърля негов проект.
Художникът буди недоумение и с начина си на обличане - винаги ходи с неизгладени дрехи, понякога с два различни чорапа, а като млад си шиел дрехите сам. Той ходел винаги чисто и прилично облечен, но не обръщал голямо внимание на дрехите, защото смятал, че така смекчава оптиката на правата линия. Според него, облеклото крие три злини - унифицирането, симетрията на готовите дрехи и тиранията на модата.
Худертвасер променя отношението към природата на едно цяло поколение австрийци. Той е първият изявен еколог в Австрия и негови концепции са залегнали в правната система на страната и, по-специално, за въвеждането на екологични стандарти.
Хундертвасер умира от инфаркт на 19 февруари 2000 година, на 71-годишна възраст, на борда на кораба „Куин Елизабет II“, на път от Нова Зеландия за Европа. Погребан е в имението си в Нова Зеландия, където е посадил 300 000 дървета. Пожелал е на гроба му да расте само едно дърво. Погребан е гол и без ковчег в градината на щастливите мъртви по дърво във формата на лале.
Творчеството на Хундертвасер е толкова самобитно, че не се вмества в рамките на нито едно течение в изкуството. Правил е интериор на Боинг 757 . В Лисабон на една от стените на гарата стои неговото пано „Тъгата на Атлантида“. Хундертвасер е умеел да плете и да тъче. Автор е на ефектни проекти за килими. Предлага интересни дизайни за регистрационните номера на австрийските автомобили, но проектът му е отхвърлен. Разработва и авангардни идеи за национални флагове.