Напоследък в публичното пространство цари пълна какафония от мнения и бъркотия от лица. В много случаи дори не става дума за мнения, а за емоционални изявления целящи по – скоро освобождаване да духа на личности събрани от кол и въже. Всеки има своя история. Но някои считат, че е полезно да освободят душите си пред широката общественост. Така станахме обекти на едно непрестанно душевно освобождаване. Доста предавания канят всякакви хора, за да разказват лични истории и преживявания. След 1-2 изяви конкретната личност вече е „звезда” и като такава започва да взима участие в различни публични дискусии. Повечето такива „звезди” блещукат не със собствена, а с отразена светлина – светлината на прожекторите. Това често им създава един доста неадекватен медиен образ. Те са известни защото са известни.
Когато се създава имидж е много важно той да бъде съдържателен. Това означава, че конкретната публична личност/организация се свързва в общественото съзнание с конкретни и значими ценности, принципи и действия. Затова сериозните PR-специалисти много внимателно подбират публичните изяви на клиентите си и ги съветват относно техните позиции, изказвания и поведение пред медиите. Вярно е, че от време на време е хубаво личността да разкрива по - интимни аспекти от живота си, за да се приближи до публиката. Също така публичната личност трябва да демонстрира твърди позиции по някои обществено-значими въпроси. Всичко това обаче, трябва да става с мярка. В противен случай се влиза в поговорката „на всяка манджа меродия” и личността става досадна хората. Най-важното е всяка публична личност да отправя конкретни и значими послания до хората и да бъде винаги в синхрон със своите компетенции, силни страни, специфични знания и умения. Трябва да бъде ясно освен кой изказва мнение в публичното пространство и от позицията на какъв го изказва, защо го изказва, как го аргументира, колко информация има по темата, специалист в областта ли е?
В родния ефир обаче всякакви хора се изказват по всякакви теми. Вече в предаванията се канят хора, само защото са с различна сексуална ориентация, защото изглеждат по - необичайно или защото са ги давали няколко пъти по телевизията. Тези хора са принуждавани да говорят по различни теми, част от които са били коментирани много пъти преди това. Когато пък някой натрупа достатъчно ефирно време той се превръща в Звезда и бива използван повсеместно. Той коментира, раздава награди, подбира участници в игри, дава съвети, участва в откривания. Този човек става известен с това, че е известен. Не е необходимо да прави нещо специфично или полезно, за да е във фокуса на медийния интерес. Него просто го познават. Всеки пореден епизод на Биг Брадър например бълва такива „народни любимци”. Техния „блясък” зарежда предаване след предаване. След всяко тяхно гостуване в студиото сякаш остава „звезден прах”. Но какво дава това на публиката? Аз лично не знам. Тези личности не ми казват нищо, което да ме ориентира или развесели в ежедневието. Няма информация, която да бъде възприета и обработена от съзнанието. Няма постижения, принципи, ценности, изводи, поуки, развлечение. Просто някакви хора говорят за това, което ги вълнува. И това не е само с участниците в Биг Брадър. В медиите като гости често се канят много хора, за да разказват за личните си преживявания. Понякога се прави връзка с обществено значими проблеми, но доста често тя липсва или е на заден план. А без такава връзка, и то отчетливо показана, всичко остава някак кухо. Ако се разказва някаква лична история, тя трябва да е обвързана с важен за хората проблем. Тя трябва да е значима и носеща поуки. Много е важно интервюираният да има определена характерна черта /специфично умение, знание или постижение/, с която да бъде асоцииран и отличен. Не просто да бъде представител на човешкия род. Много е смешно например, когато някой се появи в публичното пространство само, за да говори за себе си и своята сексуална ориентация и заяви че не иска да бъде асоцииран с нея. Вместо това този човек би могъл да покаже, че е съвсем нормална и пълноценна личност и да говори повече за проблемите на държавата и обществото, свързани с неговото приемане. Той би могъл да наблегне на уникалните си черти като личност, да разкаже за образованието и кариерата си, за постиженията си. Така обществеността ще разбере, че ако този човек има някакви дискриминационни проблеми, те са причинени от другите и от държавата като цяло.
В заключение ще кажа, че лидери на мнение са преди всичко авторитетите, отличаващи се с конкретна и характерна черта, позволяваща им да бъдат полезни и интересни на обществеността. Тази черта е свързана с конкретна тема и логично да се вписва в коментарите на личността по тази тема. Личността пък трябва да е добре осведомена, да има какво да каже. Посланията и трябва да ориентират хората по разисквания казус. Иначе всичко е просто въздух под налягане. Какво мислите вие? Има ли и кои са според вас личностите в публичното пространство, които са известни единствено с популярността си?
Автор:
Когато се създава имидж е много важно той да бъде съдържателен. Това означава, че конкретната публична личност/организация се свързва в общественото съзнание с конкретни и значими ценности, принципи и действия. Затова сериозните PR-специалисти много внимателно подбират публичните изяви на клиентите си и ги съветват относно техните позиции, изказвания и поведение пред медиите. Вярно е, че от време на време е хубаво личността да разкрива по - интимни аспекти от живота си, за да се приближи до публиката. Също така публичната личност трябва да демонстрира твърди позиции по някои обществено-значими въпроси. Всичко това обаче, трябва да става с мярка. В противен случай се влиза в поговорката „на всяка манджа меродия” и личността става досадна хората. Най-важното е всяка публична личност да отправя конкретни и значими послания до хората и да бъде винаги в синхрон със своите компетенции, силни страни, специфични знания и умения. Трябва да бъде ясно освен кой изказва мнение в публичното пространство и от позицията на какъв го изказва, защо го изказва, как го аргументира, колко информация има по темата, специалист в областта ли е?
В родния ефир обаче всякакви хора се изказват по всякакви теми. Вече в предаванията се канят хора, само защото са с различна сексуална ориентация, защото изглеждат по - необичайно или защото са ги давали няколко пъти по телевизията. Тези хора са принуждавани да говорят по различни теми, част от които са били коментирани много пъти преди това. Когато пък някой натрупа достатъчно ефирно време той се превръща в Звезда и бива използван повсеместно. Той коментира, раздава награди, подбира участници в игри, дава съвети, участва в откривания. Този човек става известен с това, че е известен. Не е необходимо да прави нещо специфично или полезно, за да е във фокуса на медийния интерес. Него просто го познават. Всеки пореден епизод на Биг Брадър например бълва такива „народни любимци”. Техния „блясък” зарежда предаване след предаване. След всяко тяхно гостуване в студиото сякаш остава „звезден прах”. Но какво дава това на публиката? Аз лично не знам. Тези личности не ми казват нищо, което да ме ориентира или развесели в ежедневието. Няма информация, която да бъде възприета и обработена от съзнанието. Няма постижения, принципи, ценности, изводи, поуки, развлечение. Просто някакви хора говорят за това, което ги вълнува. И това не е само с участниците в Биг Брадър. В медиите като гости често се канят много хора, за да разказват за личните си преживявания. Понякога се прави връзка с обществено значими проблеми, но доста често тя липсва или е на заден план. А без такава връзка, и то отчетливо показана, всичко остава някак кухо. Ако се разказва някаква лична история, тя трябва да е обвързана с важен за хората проблем. Тя трябва да е значима и носеща поуки. Много е важно интервюираният да има определена характерна черта /специфично умение, знание или постижение/, с която да бъде асоцииран и отличен. Не просто да бъде представител на човешкия род. Много е смешно например, когато някой се появи в публичното пространство само, за да говори за себе си и своята сексуална ориентация и заяви че не иска да бъде асоцииран с нея. Вместо това този човек би могъл да покаже, че е съвсем нормална и пълноценна личност и да говори повече за проблемите на държавата и обществото, свързани с неговото приемане. Той би могъл да наблегне на уникалните си черти като личност, да разкаже за образованието и кариерата си, за постиженията си. Така обществеността ще разбере, че ако този човек има някакви дискриминационни проблеми, те са причинени от другите и от държавата като цяло.
В заключение ще кажа, че лидери на мнение са преди всичко авторитетите, отличаващи се с конкретна и характерна черта, позволяваща им да бъдат полезни и интересни на обществеността. Тази черта е свързана с конкретна тема и логично да се вписва в коментарите на личността по тази тема. Личността пък трябва да е добре осведомена, да има какво да каже. Посланията и трябва да ориентират хората по разисквания казус. Иначе всичко е просто въздух под налягане. Какво мислите вие? Има ли и кои са според вас личностите в публичното пространство, които са известни единствено с популярността си?