Галантна, целеустремена, бляскава, непреклонна, жестока, талантлива и безкрайно саморазрушителна – Айн Ранд е една от най-значимите и влиятелни жени на ХХ век.
Страстен адвокат на капитализма и рационалния егоизъм, тя е могъща фигура във формирането на политическите и икономическите идеи на днешна Америка. Но почти три десетилетия след смъртта й нейният живот е все така непознат.
Ан Хелър решава да поправи тази несправедливост. Тя е първата, която се осмелява да изследва обективно и в дълбочина противоречивата съдба на Айн Ранд.
Книгата, която Хелър създава след няколко години усилен труд, проследява хронологично живота на известната интелектуалка. Айн Ранд е родена с името Алиса Зиновиевна Розенбаум в семейство на руски евреи през 1905 г. в Санкт Петербург. През 1926 г. тя емигрира в Америка и започва работа като сценарист в Холивуд, където среща и бъдещия си съпруг Франк О’Конър – изключително красив, но посредствен актьор. В САЩ Ранд поставя началото на своята философия, наречена обективизъм, която може да бъде обобщена със заглавието на една от творбите й „Добродетелта на егоизма”. Ан Хелър смята, че бурният протест срещу всяка форма на колективизъм се корени именно в руското детство на Ранд и страданията на семейството й в нейната родина.
Славата бързо застига натурализираната американка. През 40-те и 50-те години на ХХ век тя се прочува с противоречивите теми на произведенията си и с пламенните любовни сцени в тях. През 50-те и 60-те години Ранд привлича десни младежи като последователи, тогава е и възходът на култа към личността й. През 70-те и 80-те години Айн се превръща във водещ дух на либертарианството и на икономическата политика на Белия дом. Стотици от последователите й заемат ключови постове във федералния резерв, правителството, медиите, корпорациите и обществените движения. Айн Ранд и днес се възприема като символ на младите предприемачи от Силициевата долина. Телевизионни водещи зоват името й в национален ефир, а стотици колежански клубове продължават да дебатират идеите й.
В своята книга Хелър прави поразителен анализ на най-известните романи на основателката на обективизма - „Изворът” и „Атлас изправи рамене”, от които са продадени 12 милиона копия само в САЩ. Самата Ранд описва творбите си като капиталистическа пропаганда, а художествената й формула се свежда до пет елемента: метафизика, морал, икономика, политика и секс. Нейните произведения оказват влияние на три поколения читатели и определят икономическата политика на Белия дом по време на управлението на Рейгън, а и след това.
В обзор от 1991 г., спонсориран съвместно от Конгресната библиотека и от Клуб „Книга на месеца“, американците посочват „Атлас изправи рамене“ като книгата, повлияла най-силно върху живота им, отстъпваща място само на Библията. В друга анкета от 1998 г. издателство „Модърн Лайбръри“ се обръща към читателите да назоват стоте най-велики книги на двайсети век. „Атлас изправи рамене“ и „Изворът“ са на първо и второ място в списъка. „Химн“ и „Ние, живите“ са на седмо и осмо, изпреварвайки „Великият Гетсби“, „Гроздовете на гнева“ и „Одисей“. Въпреки това нейните произведения са пренебрегвани от университетските преподаватели в списъците с препоръчителна литература...
Забележителното изследване на Хелър не подминава и личния живот на Ранд. В сърцевината на книгата е разказа за необичайния брак на писателката с Франк О’Конър и дългогодишната й афера с два пъти по-младия от нея Натаниъл Брандън. Оказва се, че пасивният й съпруг вдъхновява физическия образ на персонажите в романите й, но никога не е удостоен да бъде герой в истинския смисъл на думата. А след като известността й нараства Ранд се сдобива с нарастваща колекция почитатели и проявява особена склонност към красиви млади мъже.
Биографията на Ранд всъщност разкрива колко е трудно да изживееш нейния мироглед на практика: трудност, чийто пример е най-верният му последовател – самата Ранд. Тя цени разума над всичко останало и въпреки това е прочута с емоционалността си. Твърди, че не живее за одобрението на другите, но агонизира след всяка критика. Възхвалява независимите мислители, но въпреки това изисква безропотна лоялност от приятели и сътрудници. Така в края на живота й през 1982 г. се оказва, че има само един истински достоен в съзнанието й – самата тя.
За да напише биографията, Ан Хелър използва данни от неизследвани досега архиви в Русия, новооткрити писма и магнетофонни записи и осъществява над 50 интервюта, включително три дълги разговора с дългогодишния й любовник. Част от информацията противоречи на това, което Ранд споделя за себе си. А записите документират епизоди от живота й, които тя по-късно отрича.
Въпреки че на Хелър е отказан достъп до архива на института „Айн Ранд”, защото не е застъпник на идеите й, способността й да улови и най-фините нюанси от личността на тази изключителна жена е забележителна.
А този безпристрастен, добре подплатен с доказателства, всестранен портрет елегантно ни напомня защо Айн Ранд е един от архитектите на света, в който живеем днес.
Автор: Александър Ненов
Страстен адвокат на капитализма и рационалния егоизъм, тя е могъща фигура във формирането на политическите и икономическите идеи на днешна Америка. Но почти три десетилетия след смъртта й нейният живот е все така непознат.
Ан Хелър решава да поправи тази несправедливост. Тя е първата, която се осмелява да изследва обективно и в дълбочина противоречивата съдба на Айн Ранд.
Книгата, която Хелър създава след няколко години усилен труд, проследява хронологично живота на известната интелектуалка. Айн Ранд е родена с името Алиса Зиновиевна Розенбаум в семейство на руски евреи през 1905 г. в Санкт Петербург. През 1926 г. тя емигрира в Америка и започва работа като сценарист в Холивуд, където среща и бъдещия си съпруг Франк О’Конър – изключително красив, но посредствен актьор. В САЩ Ранд поставя началото на своята философия, наречена обективизъм, която може да бъде обобщена със заглавието на една от творбите й „Добродетелта на егоизма”. Ан Хелър смята, че бурният протест срещу всяка форма на колективизъм се корени именно в руското детство на Ранд и страданията на семейството й в нейната родина.
Славата бързо застига натурализираната американка. През 40-те и 50-те години на ХХ век тя се прочува с противоречивите теми на произведенията си и с пламенните любовни сцени в тях. През 50-те и 60-те години Ранд привлича десни младежи като последователи, тогава е и възходът на култа към личността й. През 70-те и 80-те години Айн се превръща във водещ дух на либертарианството и на икономическата политика на Белия дом. Стотици от последователите й заемат ключови постове във федералния резерв, правителството, медиите, корпорациите и обществените движения. Айн Ранд и днес се възприема като символ на младите предприемачи от Силициевата долина. Телевизионни водещи зоват името й в национален ефир, а стотици колежански клубове продължават да дебатират идеите й.
В своята книга Хелър прави поразителен анализ на най-известните романи на основателката на обективизма - „Изворът” и „Атлас изправи рамене”, от които са продадени 12 милиона копия само в САЩ. Самата Ранд описва творбите си като капиталистическа пропаганда, а художествената й формула се свежда до пет елемента: метафизика, морал, икономика, политика и секс. Нейните произведения оказват влияние на три поколения читатели и определят икономическата политика на Белия дом по време на управлението на Рейгън, а и след това.
В обзор от 1991 г., спонсориран съвместно от Конгресната библиотека и от Клуб „Книга на месеца“, американците посочват „Атлас изправи рамене“ като книгата, повлияла най-силно върху живота им, отстъпваща място само на Библията. В друга анкета от 1998 г. издателство „Модърн Лайбръри“ се обръща към читателите да назоват стоте най-велики книги на двайсети век. „Атлас изправи рамене“ и „Изворът“ са на първо и второ място в списъка. „Химн“ и „Ние, живите“ са на седмо и осмо, изпреварвайки „Великият Гетсби“, „Гроздовете на гнева“ и „Одисей“. Въпреки това нейните произведения са пренебрегвани от университетските преподаватели в списъците с препоръчителна литература...
Забележителното изследване на Хелър не подминава и личния живот на Ранд. В сърцевината на книгата е разказа за необичайния брак на писателката с Франк О’Конър и дългогодишната й афера с два пъти по-младия от нея Натаниъл Брандън. Оказва се, че пасивният й съпруг вдъхновява физическия образ на персонажите в романите й, но никога не е удостоен да бъде герой в истинския смисъл на думата. А след като известността й нараства Ранд се сдобива с нарастваща колекция почитатели и проявява особена склонност към красиви млади мъже.
Биографията на Ранд всъщност разкрива колко е трудно да изживееш нейния мироглед на практика: трудност, чийто пример е най-верният му последовател – самата Ранд. Тя цени разума над всичко останало и въпреки това е прочута с емоционалността си. Твърди, че не живее за одобрението на другите, но агонизира след всяка критика. Възхвалява независимите мислители, но въпреки това изисква безропотна лоялност от приятели и сътрудници. Така в края на живота й през 1982 г. се оказва, че има само един истински достоен в съзнанието й – самата тя.
За да напише биографията, Ан Хелър използва данни от неизследвани досега архиви в Русия, новооткрити писма и магнетофонни записи и осъществява над 50 интервюта, включително три дълги разговора с дългогодишния й любовник. Част от информацията противоречи на това, което Ранд споделя за себе си. А записите документират епизоди от живота й, които тя по-късно отрича.
Въпреки че на Хелър е отказан достъп до архива на института „Айн Ранд”, защото не е застъпник на идеите й, способността й да улови и най-фините нюанси от личността на тази изключителна жена е забележителна.
А този безпристрастен, добре подплатен с доказателства, всестранен портрет елегантно ни напомня защо Айн Ранд е един от архитектите на света, в който живеем днес.