Момчетата не плачат

Момчетата не плачат, те трябва да се държат като мъже. Парадоксално изказване, защото и мъжете плачат. Полът не отменя човешкото свойство да бъдеш чувствителен и една от нормалните реакции при изпитана негативна емоция е човек да заплаче. Сълзите

Момчетата не плачат, те трябва да се държат като мъже.

Парадоксално изказване, защото и мъжете плачат. Полът не отменя човешкото свойство да бъдеш чувствителен и една от нормалните реакции при изпитана негативна емоция е човек да заплаче. Сълзите са начин на освобождаване от болка и напрежение, неотменна част от живота ни, ако започнем от самото му начало, където плачът е първият признак на живот у бебето.

Мъжествеността не изисква студ, грубост, арогантност. Напротив, най-голямата сила на мъжа са неговите обич, закрила и топлина.Изопачаването на това как да се държи едно момче води до големи главоблъсканици по-късно в живота му по въпроса защо, аджеба, не му върви с жените, колегите или просто не се харесва, гледайки се в огледалото. Мъжките черти са сила, а не жестокост, внимателност, а не привличане на внимание, отдаване на разбиране, а не жалкото търсене на съчувствие. Точно затова нормалната реакция при слабост, в която всъщност няма нищо лошо и срамно, да се разплаче, е един вид табу сред мъжката компания. Никой не обича ревливи, привличащи внимание и молещи за съжаление сополанковци, но не е ли рушащо отвътре лицемерието, че винаги всичко е наред и от нищо не ти пука ?

Постоянството в това да бъдеш искрен и честен стабилно предпазват от ситуации на слабост. Това се дължи най-вече на изчистените отвътре в теб емоции спрямо това, което правиш и след това на изчистеното възприятие на това, което се случва. Когато знаеш, че не криеш, не си дребнав, подъл и споделяш на когото-каквото трябва, ако нещата не вървят в живота ти, боли по-малко, но ако знаеш, че си се правил на по-силен от колкото си и обстоятелствата около теб, а най-вече хората, те мачкат и потискат, преживяването на стиснати зъби и свити юмруци, води или до повече зло, или до крайно падане духом, в рев и сълзи, което... е, не е много мъжествено. Нито едното, нито другото.

Затова чудната среда е спокойствието и себеуважението без да се цели определено излъчване. Когато ти се плаче, плачи, когато си щастлив, усмихвай се. Човекът, който си, определяш ти и най-често хората, които те обичат, а не клишетата. : ) Автор: Александър Ненов