Кога страхът се превръща в болест?

Временно безсъние, понякога тъга, страх от различни ситуации, без сериозно да застрашават човека, е нещо съвсем нормално. У здравия човек притеснението само отзвучава. Но, ако това не се случи, трябва да се потърси лекарска помо

2010-09-19 22:49:50

Временно безсъние, понякога тъга, страх от различни ситуации, без сериозно да застрашават човека, е нещо съвсем нормално.

У здравия човек притеснението само отзвучава. Но, ако това не се случи, трябва да се потърси лекарска помощ.

Ускореният пулс, чувството на задушаване, треперенето на ръцете, внезапен студ или горещина, трайното нарушаване на съня, разстройство и повръщане, прилошаванията и болките в стомаха, са все физиологични прояви на невротични нарушения. Те спадат към леките психични болести.

Когато проблемите се проявят неочаквано и без видими причини, става дума за спонтанен пристъп на паника. Ако пък трудностите се отнасят към конкретна ситуация, от която хората обикновено не се страхуват, става дума за фобия.

Агорафобията, например, е страх от открити пространства, от много хора, събрани на едно място. Страхът може да доведе дотам, че човек да не напуска дома си. Много хора с такава диагноза обаче, работят и живеят нормално, като се лекуват, разбира се. Тази фобия засяга 3 процента от жените на планетата и наполовина по-малко мъже.

Има хора, които страдат от социална фобия - те се чувстват нервни и напрегнати, защото се страхуват, че околните ги наблюдават и ги оценяват негативно. Тази фобия се проявява най-често в пубертета и типичните признаци са изчервяването, треперенето на ръцете, изпотяването и честото уриниране.

Сред най-честите фобии е страхът от животни, главно от кучета, змии, мишки и насекоми. Често се среща и клаустрофобията - стрхът от затворени пространства. Има фобии и от бури, летене, използването на обществени тоалетни, посещението при зъболекар, гледането на кръв или рани, спринцовки или дори от някои ястия.

Има и по -сериозни състояния, които граничат направо с налудност...

Дали страховете ви са съвсем нормални, или е време да се консултирате с психолог или психиатър? Това ще решите сами, като се посъветвате и с вашите близки. Но по-добре е напразно да се разходите до лекарския кабинет, отколкото нещата да се задълбочат... Автор: Албена Иванова