В Библията се разказва, че Ковчега, в който се съхраняват каменните плочи със заповедите, които Бог и дал на Мойсей за Израилевите синове, бил сандък от акациево дърво, дълъг 2,5 лакътя /1,25 м/  и висок и широк по 1,5 лакътя /0,75 м/.  Отвън и отвътре той бил облицован с тънки златни листове.  Юдеите го поставили на специална маса.

Според изчисленията на  съвременни  библеисти, този сандък е тежал  около 300 килограма. Той бил пренасян   от волски  впрягове или от левити /еврейски свещенослужители/ - с помощта да пръти, прокарани в четирите златни халки, монтирани в краищата  му. Изследователите не са наясно, защо ковчегът е тежал толкова много, ако  там са се съхранявали само  Божиите скрижали...

Евреите са скитали в пустинни райони, където  имало големи температурни разлики  от плюс 50 до минус 10 градуса, растителността и животните били малко, а дъждовете - оскъдни. Някои учени са на мнение, че редом със свещените заповеди,  в ковчега е имало нещо друго, жизнено важно в суровите климатични условия - храна. Смята се, че именно това била манната небесна, с която юдеите са се препитавали в своите безкрайни скиталчества. Тя е описана като аналог на хляба, обаче никой  не може все още да обясни какво точно представлява манната...

Британски учени разучили  внимателно различните описания  на Ковчега на Завета и разработили технологична схема  за приготвяне на високобелтъчна храна. Основната биологична култура били тип водорасли.  Към тях се насочвал  интензивен източник на светлина, а тръбичи  снабдявали процеса с въглероден двуокис. Водораслите се смесват в съд и  чрез хидролиза се превръщат в малтоза, чийто вкус наподобява мед.  

Уредът за производство на манна може да изхранва дневно до 600  семейства. Ето защо изследователите  предполагат, че в Ковчега на Завета, освен скрижалите, се е съхранявало съоръжение за производство на манна.

В Библията се разказва също така, че е имало момент, в който приближилите се до Ковчега умирали мъчително,  с покрити с язви тела.  Само левитите, които го носели  и били облечени в специални дрехи, запазвали живота си.  Ето защо, според някои учени, в Ковчега  е имало силно радиоактивни материали, от които вероятно била направена машината за производство на манна.

Пренасянето на Кивота било особено тържествено в Давидовия град. На всеки 6 крачки изминати от носачите, били правени жертвоприношения.  В огромен храм била отделена малка стая, без прозорци, наречена “Светая Светих” , където в мрак се пазел Ковчега на Завета.  През следващите 300 години Йерусалим  бил завладяван и разграбван четири пъти, но Кивотът си оставал непипнат.  Защо ли?

В етиопския епос също е описано как Бог наредил да се направи Ковчега.  Описано е и изнасянето на реликвата от Йерусалим и пренасянето й в Етиопия.

Твърди се, че през 1936-1941  година, когато Етиопия била окупирана от италиански войски, Кивотът бил пренесен във Ватикана, където се съхранява,  скрит от света до ден днешен.  Къде всъщност се намира Кивотът  с Божиите скрижали - в пещера близо до Йерусалим, в Етиопия или във Ватикана - това никой не знае и вероятно ще си остане една от вечните тайни на света...  
Автор: Албена Иванова