В Библията се разказва, че Ковчега, в който се съхраняват каменните плочи със заповедите, които Бог и дал на Мойсей за Израилевите синове, бил сандък от акациево дърво, дълъг 2,5 лакътя /1,25 м/ и висок и широк по 1,5 лакътя /0,75 м/. Отвън и отвътре той бил облицован с тънки златни листове. Юдеите го поставили на специална маса.
Според изчисленията на съвременни библеисти, този сандък е тежал около 300 килограма. Той бил пренасян от волски впрягове или от левити /еврейски свещенослужители/ - с помощта да пръти, прокарани в четирите златни халки, монтирани в краищата му. Изследователите не са наясно, защо ковчегът е тежал толкова много, ако там са се съхранявали само Божиите скрижали...
Евреите са скитали в пустинни райони, където имало големи температурни разлики от плюс 50 до минус 10 градуса, растителността и животните били малко, а дъждовете - оскъдни. Някои учени са на мнение, че редом със свещените заповеди, в ковчега е имало нещо друго, жизнено важно в суровите климатични условия - храна. Смята се, че именно това била манната небесна, с която юдеите са се препитавали в своите безкрайни скиталчества. Тя е описана като аналог на хляба, обаче никой не може все още да обясни какво точно представлява манната...
Британски учени разучили внимателно различните описания на Ковчега на Завета и разработили технологична схема за приготвяне на високобелтъчна храна. Основната биологична култура били тип водорасли. Към тях се насочвал интензивен източник на светлина, а тръбичи снабдявали процеса с въглероден двуокис. Водораслите се смесват в съд и чрез хидролиза се превръщат в малтоза, чийто вкус наподобява мед.
Уредът за производство на манна може да изхранва дневно до 600 семейства. Ето защо изследователите предполагат, че в Ковчега на Завета, освен скрижалите, се е съхранявало съоръжение за производство на манна.
В Библията се разказва също така, че е имало момент, в който приближилите се до Ковчега умирали мъчително, с покрити с язви тела. Само левитите, които го носели и били облечени в специални дрехи, запазвали живота си. Ето защо, според някои учени, в Ковчега е имало силно радиоактивни материали, от които вероятно била направена машината за производство на манна.
Пренасянето на Кивота било особено тържествено в Давидовия град. На всеки 6 крачки изминати от носачите, били правени жертвоприношения. В огромен храм била отделена малка стая, без прозорци, наречена “Светая Светих” , където в мрак се пазел Ковчега на Завета. През следващите 300 години Йерусалим бил завладяван и разграбван четири пъти, но Кивотът си оставал непипнат. Защо ли?
В етиопския епос също е описано как Бог наредил да се направи Ковчега. Описано е и изнасянето на реликвата от Йерусалим и пренасянето й в Етиопия.
Твърди се, че през 1936-1941 година, когато Етиопия била окупирана от италиански войски, Кивотът бил пренесен във Ватикана, където се съхранява, скрит от света до ден днешен. Къде всъщност се намира Кивотът с Божиите скрижали - в пещера близо до Йерусалим, в Етиопия или във Ватикана - това никой не знае и вероятно ще си остане една от вечните тайни на света...
Автор: Албена Иванова
Според изчисленията на съвременни библеисти, този сандък е тежал около 300 килограма. Той бил пренасян от волски впрягове или от левити /еврейски свещенослужители/ - с помощта да пръти, прокарани в четирите златни халки, монтирани в краищата му. Изследователите не са наясно, защо ковчегът е тежал толкова много, ако там са се съхранявали само Божиите скрижали...
Евреите са скитали в пустинни райони, където имало големи температурни разлики от плюс 50 до минус 10 градуса, растителността и животните били малко, а дъждовете - оскъдни. Някои учени са на мнение, че редом със свещените заповеди, в ковчега е имало нещо друго, жизнено важно в суровите климатични условия - храна. Смята се, че именно това била манната небесна, с която юдеите са се препитавали в своите безкрайни скиталчества. Тя е описана като аналог на хляба, обаче никой не може все още да обясни какво точно представлява манната...
Британски учени разучили внимателно различните описания на Ковчега на Завета и разработили технологична схема за приготвяне на високобелтъчна храна. Основната биологична култура били тип водорасли. Към тях се насочвал интензивен източник на светлина, а тръбичи снабдявали процеса с въглероден двуокис. Водораслите се смесват в съд и чрез хидролиза се превръщат в малтоза, чийто вкус наподобява мед.
Уредът за производство на манна може да изхранва дневно до 600 семейства. Ето защо изследователите предполагат, че в Ковчега на Завета, освен скрижалите, се е съхранявало съоръжение за производство на манна.
В Библията се разказва също така, че е имало момент, в който приближилите се до Ковчега умирали мъчително, с покрити с язви тела. Само левитите, които го носели и били облечени в специални дрехи, запазвали живота си. Ето защо, според някои учени, в Ковчега е имало силно радиоактивни материали, от които вероятно била направена машината за производство на манна.
Пренасянето на Кивота било особено тържествено в Давидовия град. На всеки 6 крачки изминати от носачите, били правени жертвоприношения. В огромен храм била отделена малка стая, без прозорци, наречена “Светая Светих” , където в мрак се пазел Ковчега на Завета. През следващите 300 години Йерусалим бил завладяван и разграбван четири пъти, но Кивотът си оставал непипнат. Защо ли?
В етиопския епос също е описано как Бог наредил да се направи Ковчега. Описано е и изнасянето на реликвата от Йерусалим и пренасянето й в Етиопия.
Твърди се, че през 1936-1941 година, когато Етиопия била окупирана от италиански войски, Кивотът бил пренесен във Ватикана, където се съхранява, скрит от света до ден днешен. Къде всъщност се намира Кивотът с Божиите скрижали - в пещера близо до Йерусалим, в Етиопия или във Ватикана - това никой не знае и вероятно ще си остане една от вечните тайни на света...