Понякога жестовете казват повече от думите. Дали обаче навсякъде те се тълкуват по един и същи начин и дали , използвайки ги, няма да попаднем в неудобно положение в чужда страна?
При различните народи, понякога едни и същи жестове имат противоположни значения. Например, поклащането на главата отляво надясно, което в повечето европейски страни означава “не”, в България, Гърция и Индия изразява одобрение, докато кимането с глава - несъгласие.
Отрицателният жест при неаполитанците също е донякъде непривичен за останалите европейци - това е кимване назад с глава при неодобрително изддена долна устна.
Значението на жеста “О’кей”, наричан още жест на пръстена, т.е. съединяването на големия пръст на ръката с показалеца във формата на “О”, в англоговорящите страни се възприема като одобрение, положителен жест. Във Франция обаче този жест изразява отрицателни емоции, в смисъл на нула, нищо, провал. В Бразилия пък този жест се смята за вулгарен. Впрочем, в някои средиземноморски страни, какао и у нас, този жест често се използва, за да ‘каже’, че някой е гей. В Япония пък означава просто “пари”.
Вдигнат нагоре палец в Русия и в някои страни от Източна Европа означава, че си в прекрасно настроение и самочувствие и, че непременно всичко ще се подреди добре.
В Англия, Австралия и Нова Зеландия жестът има няколко значения. Когато палецът е по отпуснат, а пръстите само леко свити, то е запазена марка на стопаджиите. Често се използва и в смисъл на “Всичко е ОК”. Но ако палецът стърчи агресивно нагоре, а другите пръсти са силно свити, жестът означава обидно отношение. В Гърция пък този знак означава “Млъкни! Затвори си устата!” и се възприема като доста груб.
За италианците обаче, този жест е просто ‘едно’, като за ‘две’ те изправят и показалеца, докато при броене, много европейци вдигат показалец на ‘едно’ среден пръст за ‘две’ и т.н.
При подобно броене ‘две’ се обозначава със знака ‘V’, наричан още знака на победата /victory/. Този знак обаче в Австралия, Нова Зеландия и дори във Великобритания се възприема и като крайно обиден, ако дланта на ръката е обърната навътре към този, който го прави.
През Втората световна война Чърчил популяризира този жест със значение ‘победа’, но в този случай той се прави с обърната навън длан.
Здрависването и сбогуването в различните страни също може да е объркващо. Европейците, когато се прощават, вдигат нагоре ръка и мърдат пръстите си. Американецът пък възприема този жест като “Ела тук!”. Когато се прощават, американците държат дланта си хоризонтално, само леко повдигната нагоре. Руснаците пък махат с длан не напред-назад, а наляво-надясно. Латиноамериканецът обаче би приел този знак като покана.
Има и някои по специални знаци, които са разпространени само в определени райони на света. Ако покажеш, например, на някого в Тайланд подметката си, това е израз на голямо неуважение. В Китай пък, ако си изядете всичко в чинията, това значи, че искате да кажете на домакинята, че поднесеното не ви е било достатъчно и сте си останали гладни...
Автор: Албена Иванова
При различните народи, понякога едни и същи жестове имат противоположни значения. Например, поклащането на главата отляво надясно, което в повечето европейски страни означава “не”, в България, Гърция и Индия изразява одобрение, докато кимането с глава - несъгласие.
Отрицателният жест при неаполитанците също е донякъде непривичен за останалите европейци - това е кимване назад с глава при неодобрително изддена долна устна.
Значението на жеста “О’кей”, наричан още жест на пръстена, т.е. съединяването на големия пръст на ръката с показалеца във формата на “О”, в англоговорящите страни се възприема като одобрение, положителен жест. Във Франция обаче този жест изразява отрицателни емоции, в смисъл на нула, нищо, провал. В Бразилия пък този жест се смята за вулгарен. Впрочем, в някои средиземноморски страни, какао и у нас, този жест често се използва, за да ‘каже’, че някой е гей. В Япония пък означава просто “пари”.
Вдигнат нагоре палец в Русия и в някои страни от Източна Европа означава, че си в прекрасно настроение и самочувствие и, че непременно всичко ще се подреди добре.
В Англия, Австралия и Нова Зеландия жестът има няколко значения. Когато палецът е по отпуснат, а пръстите само леко свити, то е запазена марка на стопаджиите. Често се използва и в смисъл на “Всичко е ОК”. Но ако палецът стърчи агресивно нагоре, а другите пръсти са силно свити, жестът означава обидно отношение. В Гърция пък този знак означава “Млъкни! Затвори си устата!” и се възприема като доста груб.
За италианците обаче, този жест е просто ‘едно’, като за ‘две’ те изправят и показалеца, докато при броене, много европейци вдигат показалец на ‘едно’ среден пръст за ‘две’ и т.н.
При подобно броене ‘две’ се обозначава със знака ‘V’, наричан още знака на победата /victory/. Този знак обаче в Австралия, Нова Зеландия и дори във Великобритания се възприема и като крайно обиден, ако дланта на ръката е обърната навътре към този, който го прави.
През Втората световна война Чърчил популяризира този жест със значение ‘победа’, но в този случай той се прави с обърната навън длан.
Здрависването и сбогуването в различните страни също може да е объркващо. Европейците, когато се прощават, вдигат нагоре ръка и мърдат пръстите си. Американецът пък възприема този жест като “Ела тук!”. Когато се прощават, американците държат дланта си хоризонтално, само леко повдигната нагоре. Руснаците пък махат с длан не напред-назад, а наляво-надясно. Латиноамериканецът обаче би приел този знак като покана.
Има и някои по специални знаци, които са разпространени само в определени райони на света. Ако покажеш, например, на някого в Тайланд подметката си, това е израз на голямо неуважение. В Китай пък, ако си изядете всичко в чинията, това значи, че искате да кажете на домакинята, че поднесеното не ви е било достатъчно и сте си останали гладни...