През 1976 година, учените за пръв път виждат снимката “лицето”, направена на Марс.Тя представлява странна конфигурация на марсианския терен, удивително напомняща човешко лице.
“Лицето” бе открито в долината Сидония и там бяха извършени по-подробни наблюдения. Резултатите се оказаха впечатляващи. На същото място бяха открити странни образувания, условно наречени “пирамиди’, заради приликата им с египетските пирамиди. С повече въображение, могат да се забележат и следи от разрушен ‘град’.
Загадъчния район е изучен подробно от учени от НАСА, които изпратиха на Марс космически кораб с монтирана на борда му камера с висока разделителна способност. Траекторията на кораба е периодично коригирана, за да могат да се получат изображения на марсианската повърхност от различни ъгли и перспектива.
Снимките на “лицето” показаха правилно оформен хълм, като върху самата му “физиономия” се различават следи от ерозионна дейност. Същото се отнася и за “пирамидите” .
Учените не могат да потвърдят, че ‘лицето’ и ‘пирамидите’ са плод на разумна дейност. Засега те се ограничават с констатациите, че може би странните марсиански обекти са резултат от природни влияния.
Американската сонда “Маринър” засече интересно образувание в района на Южния марсиански полюс. Учените условно го нарекоха “градът на инките”. Сондата изпрати качествено изображение на целия район, което доведе до нови въпроси.
Оказа се, че ‘градът на инките’ е част от огромна широка кръгла структура с диаметър около 86 км. Обектът представлява мрежа от добре оформени правилни квадрати, силно напомнящи основи на къщи, разположени като в жилищен квартал. Учените смятат, че вероятно става въпрос за пясъчни дюни, застинала лава и метеоритен кратер.
Какви тайни крие Червената планета? Може ли да се твърди, че някога на нея е имало живот и разумни същества?
Много учени търсят корените на човешкия род в Космоса. Интересни са, например, необикновените познания за космоса на африканското племе догони от Мали. Те знаели с за съществуването на неизвестна планета около звездата Сириус, впоследствие открита от астрономите. На територията на Китай пък преди хлядолетия е открита каменна плоча със странни символи, които са залегнали в основата на книгата “И Цзин” /”Книга на промените”/. Символите представляват 64 комбинации от по 6 прекъснати и непрекъснати линии, наречени от съвременните учени “хексаграми”. Много учени през вековете са се опитали да дадат някакво обяснение на тези символи. Лайбниц, например, убедително доказва, че ‘хексаграмите’ представляват математически двоичен код.
Съвременните учени продължават да работят върху “И Цзин” с помощта на компютрира. Оказва се, че анонимният създател на тези странни комбинации по гениално прост начин е успял да закодира едва ли не цялото човешко познание в областта на естествените науки - математика, физика, химия и биология.
Учените с изненада установяват, че “хексаграмите” разкриват информация за ДНК, квантова механика, дори за Питагоровата теорема и Евклидовата геометрия.
Подобни находки раждат догадки за загинала древна високоразвита цивилизация, която вероятно е правила опити по някакъв начин да съхрани своите знания и да ги предадеа на бъдещите поколения.
Автор: Албена Иванова
“Лицето” бе открито в долината Сидония и там бяха извършени по-подробни наблюдения. Резултатите се оказаха впечатляващи. На същото място бяха открити странни образувания, условно наречени “пирамиди’, заради приликата им с египетските пирамиди. С повече въображение, могат да се забележат и следи от разрушен ‘град’.
Загадъчния район е изучен подробно от учени от НАСА, които изпратиха на Марс космически кораб с монтирана на борда му камера с висока разделителна способност. Траекторията на кораба е периодично коригирана, за да могат да се получат изображения на марсианската повърхност от различни ъгли и перспектива.
Снимките на “лицето” показаха правилно оформен хълм, като върху самата му “физиономия” се различават следи от ерозионна дейност. Същото се отнася и за “пирамидите” .
Учените не могат да потвърдят, че ‘лицето’ и ‘пирамидите’ са плод на разумна дейност. Засега те се ограничават с констатациите, че може би странните марсиански обекти са резултат от природни влияния.
Американската сонда “Маринър” засече интересно образувание в района на Южния марсиански полюс. Учените условно го нарекоха “градът на инките”. Сондата изпрати качествено изображение на целия район, което доведе до нови въпроси.
Оказа се, че ‘градът на инките’ е част от огромна широка кръгла структура с диаметър около 86 км. Обектът представлява мрежа от добре оформени правилни квадрати, силно напомнящи основи на къщи, разположени като в жилищен квартал. Учените смятат, че вероятно става въпрос за пясъчни дюни, застинала лава и метеоритен кратер.
Какви тайни крие Червената планета? Може ли да се твърди, че някога на нея е имало живот и разумни същества?
Много учени търсят корените на човешкия род в Космоса. Интересни са, например, необикновените познания за космоса на африканското племе догони от Мали. Те знаели с за съществуването на неизвестна планета около звездата Сириус, впоследствие открита от астрономите. На територията на Китай пък преди хлядолетия е открита каменна плоча със странни символи, които са залегнали в основата на книгата “И Цзин” /”Книга на промените”/. Символите представляват 64 комбинации от по 6 прекъснати и непрекъснати линии, наречени от съвременните учени “хексаграми”. Много учени през вековете са се опитали да дадат някакво обяснение на тези символи. Лайбниц, например, убедително доказва, че ‘хексаграмите’ представляват математически двоичен код.
Съвременните учени продължават да работят върху “И Цзин” с помощта на компютрира. Оказва се, че анонимният създател на тези странни комбинации по гениално прост начин е успял да закодира едва ли не цялото човешко познание в областта на естествените науки - математика, физика, химия и биология.
Учените с изненада установяват, че “хексаграмите” разкриват информация за ДНК, квантова механика, дори за Питагоровата теорема и Евклидовата геометрия.
Подобни находки раждат догадки за загинала древна високоразвита цивилизация, която вероятно е правила опити по някакъв начин да съхрани своите знания и да ги предадеа на бъдещите поколения.