Рождество на Пресвета Богородица е църковен празник посветен на рождението на Богородица. В календара на Българската православна църква празникът се отбелязва всяка година на 8 септември, а на Македонската и другите източноправославни църкви - на 21 септември.
Рождество Богородично е един от трите големи празника в източноправославния календар посветени на Богородица, празникът също е и сред 12-те най-големи религиозни празника в календара на църквата.
Православната църква прославя Божията майка като пазителка на християнското семейство и покровителка на родилките и децата.
Родителите на Богородица, Йоаким и Анна дълго нямали деца и горещо се молели на Бог да им изпрати рожба. Бог чул молитвите им и ги дарил с преблагословена дъщеря, чрез която ще се благословят всички земни племена и ще бъде дарувано спасението на целия свят“. Тази преблагословена дъщеря е пресвета Дева Мария.
Денят на нейното раждане – 8 септември, е особено тачен празник. На този ден жените измолват помощта на Богородица за раждането и отглеждането на децата си.
Богородичен хляб замесва всяка стопанка, изпича го и раздава на всеки от семейството къс от него. Едно парче се дава на добитъка, а друго се нарича на къщата – да я пази Божията майка.
Българката не тъче и не шие между Голяма и Малка Богородица (15 август и 8 септември), за да не боледуват децата. В дните между двата големи празника обаче не е забранено да се погрижиш за красотата в градината – жените пресаждат многогодишните растения като божура, люляка и перуниката.
В някои краища на България именно на Малка Богородица се правят съборите, играят се хора, пеят се песни, а курбанът също е богат – в името на Богородица се коли жертвен овен.
Автор: Албена Иванова
Рождество Богородично е един от трите големи празника в източноправославния календар посветени на Богородица, празникът също е и сред 12-те най-големи религиозни празника в календара на църквата.
Православната църква прославя Божията майка като пазителка на християнското семейство и покровителка на родилките и децата.
Родителите на Богородица, Йоаким и Анна дълго нямали деца и горещо се молели на Бог да им изпрати рожба. Бог чул молитвите им и ги дарил с преблагословена дъщеря, чрез която ще се благословят всички земни племена и ще бъде дарувано спасението на целия свят“. Тази преблагословена дъщеря е пресвета Дева Мария.
Денят на нейното раждане – 8 септември, е особено тачен празник. На този ден жените измолват помощта на Богородица за раждането и отглеждането на децата си.
Богородичен хляб замесва всяка стопанка, изпича го и раздава на всеки от семейството къс от него. Едно парче се дава на добитъка, а друго се нарича на къщата – да я пази Божията майка.
Българката не тъче и не шие между Голяма и Малка Богородица (15 август и 8 септември), за да не боледуват децата. В дните между двата големи празника обаче не е забранено да се погрижиш за красотата в градината – жените пресаждат многогодишните растения като божура, люляка и перуниката.
В някои краища на България именно на Малка Богородица се правят съборите, играят се хора, пеят се песни, а курбанът също е богат – в името на Богородица се коли жертвен овен.