Преди няколко години настоятелят на храма Лунсин в град Шанчжоу, Южна Корея, видял пред него котка, чието тяло било цялото в рани. Монахът я прибрал, излекувал я и я нарекъл Цзето /Освобождение/.
Настоятелят й заръчал, че ако иска да живее в храма, котката трябва да спазва три правила: да не яде месо, да не убива живи същества и да не издава силни звуци.
Досега котката не е нарушила нито едно от тези правила. Монасите разказват, че тя изобщо не мяучи и изглежда дори е забравила как се прави това. Котката не яде месо, а когато дойде време за хранене, отива в кухнята и мълчаливо чака да й дадат остатъците от вегетарианската трапеза на монасите. Понякога излиза в двора и хапва трева.
Няколко пъти котката ловила мишки в храма, но не им причинявала вреда, а само ги притискала с лапа и чакала, докато дойде някой монах и реши как да постъпи..
Туристите много пъти се опитвали да я съблазнят с месо или риба, но котката обръщала глава, а когато те проявявали настойчивост, просто бягала.
Всеки ден, сутрин и вечер, писаната се приближава до статуята на Буда, която е пред храма, ляга пред нея с кръстосани лапи, което напомня приветствения жест на монасите “Хе ши”. По няколко часа дневно котката стои неподвижно и втренчено гледа, без да мига, лицето на Буда....
Автор: Албена Иванова
Настоятелят й заръчал, че ако иска да живее в храма, котката трябва да спазва три правила: да не яде месо, да не убива живи същества и да не издава силни звуци.
Досега котката не е нарушила нито едно от тези правила. Монасите разказват, че тя изобщо не мяучи и изглежда дори е забравила как се прави това. Котката не яде месо, а когато дойде време за хранене, отива в кухнята и мълчаливо чака да й дадат остатъците от вегетарианската трапеза на монасите. Понякога излиза в двора и хапва трева.
Няколко пъти котката ловила мишки в храма, но не им причинявала вреда, а само ги притискала с лапа и чакала, докато дойде някой монах и реши как да постъпи..
Туристите много пъти се опитвали да я съблазнят с месо или риба, но котката обръщала глава, а когато те проявявали настойчивост, просто бягала.
Всеки ден, сутрин и вечер, писаната се приближава до статуята на Буда, която е пред храма, ляга пред нея с кръстосани лапи, което напомня приветствения жест на монасите “Хе ши”. По няколко часа дневно котката стои неподвижно и втренчено гледа, без да мига, лицето на Буда....