Битката при Ахелой   се е състояла  на 20 август 917 година при  река Ахелой , между българските войски, водени от цар Симеон Велики  и войските на Византия , водени от  Лъв Фока. България  печели решителна победа.

Основната цел на битката е неутрализирането на засилващата се българска държава след унизителните за Византия условия, постигнати през 913 година . Като следствие от тежкото поражение на византийските войски, южната граница на България е преместена много повече на юг, в планината Странджа..

Твърди се, че византийската армия наброявала повече от 60000 - 80000 души. От тях се спасяват само около 1000 - 2000 конника от невлязъл в действие отряд. Те успяват да се изтеглят по пясъчната ивица, намираща се на десния фланг на византийската армия, и да достигнат до контролирания от византйците укрепен град Анхиало , намиращ се само на 10 километра от мястото на битката. От българска страна загубите са около 20000 войници - предимно пехотинци от различните видове пехота и то предимно от централната част на бойния строй. И от двете страни пленници не са взимани.


Автор: Албена Иванова