Антоан Лавоазие
-----------------------
В днешно време никой не се учудва от опитите, които изискват скъпи и понякога огромни устройства. Преди 250 години обаче,това било необичайно, затова много хора се спирали да погледат опитите на големия френски химик Антоан Лавоазие.
Той изследвал поведението на различни вещества при високи температури, за което построил гигантско устройство с две лещи, които концентрирали слънчевата светлина. Оптиката се поставяла на специална платформа, а чрез система лостове, винтове и колела, можела да настройва лещите към слънцето.
Във фокуса на системата ученият поставял различни минерали и метали, пясъчник, кварц, цинк, олово, каменни въглища, диамант, платина и злато.
Лавоазие забелязал, че в херметично затворен съд с вакуум диамантът при нагряване се овъглява, а на въздуха изгаря, като напълно изчезва.
Опитите му стрували хиляди златни ливри...
У. Дж. Бил
--------------
Най-дългият експеримент е започнал преди 130 години и все още не е завършил.
През 1879 година американския ботаник У. Дж. Бил закопал в земята 20 бутилки със семена от разпространени бурени. Оттогава периодично - отначало на всеки 5, после на всеки 10, а накрая на всеки 20 години - учените изкопават по една бутилка и проверяват семената за жизнеспособност. Някои особено устойчиви бурени прорастват и досега. Следващата бутилка трябва да бъде разкопана през 2020 година.
“Биосфера-2”
-------------------
През 1985 година, повече от двеста американски учени и инженери се обединили, за да построят в пустинята Сонор в Аризона, огромно здание с образци от земната флора и фауна. Планирали да затворят херметично сградата, за да я предпазят от всякакви външни влияния на вещества и енергии, освен енергията на слънчевите лъчи. Решили също така да заселят там екип от осем доброволци, които били наречени ‘бионавти’. Експериментът трябвало да способства за изучаването на връзките в естествена биосфера и да провери възможността от продължително съжителстване на хора в затворена система.
Кислородът се осигурявал от растенията, водата от естествения кръговрат и процесите на биологично самоизчистване, храната - от растенията и животните.
В края на 1991 година 8 души се затворили в стъклената оранжерия. Скоро обаче започнали проблемите. Времето било облачно и фотосинтезата се извършвала с понижени темпове. В почвата се размножили бактерии, употребяващи кислород и за 16 месеца съдържанието му във въздуха намаляло от нормалните 21 на 14 %. Наложило се да се добавя кислород отвън - с балони.
Реколтата от ядливи растения се оказала под разчетите и населението на “Биосфера-2” непрекъснато гладувало. Изчезнали опрашващите насекоми, затова пък се размножили хлебарки, които никой не бил заселвал. Бионавтите все пак успели да останат затворени набелязаните две години, но експериментът се оказал неуспешен. А може би не - защото той за пореден път доказал колко тънки и уязвими са механизмите на биосферата, които осигуряват нашия живот...
Автор: Албена Иванова
-----------------------
В днешно време никой не се учудва от опитите, които изискват скъпи и понякога огромни устройства. Преди 250 години обаче,това било необичайно, затова много хора се спирали да погледат опитите на големия френски химик Антоан Лавоазие.
Той изследвал поведението на различни вещества при високи температури, за което построил гигантско устройство с две лещи, които концентрирали слънчевата светлина. Оптиката се поставяла на специална платформа, а чрез система лостове, винтове и колела, можела да настройва лещите към слънцето.
Във фокуса на системата ученият поставял различни минерали и метали, пясъчник, кварц, цинк, олово, каменни въглища, диамант, платина и злато.
Лавоазие забелязал, че в херметично затворен съд с вакуум диамантът при нагряване се овъглява, а на въздуха изгаря, като напълно изчезва.
Опитите му стрували хиляди златни ливри...
У. Дж. Бил
--------------
Най-дългият експеримент е започнал преди 130 години и все още не е завършил.
През 1879 година американския ботаник У. Дж. Бил закопал в земята 20 бутилки със семена от разпространени бурени. Оттогава периодично - отначало на всеки 5, после на всеки 10, а накрая на всеки 20 години - учените изкопават по една бутилка и проверяват семената за жизнеспособност. Някои особено устойчиви бурени прорастват и досега. Следващата бутилка трябва да бъде разкопана през 2020 година.
“Биосфера-2”
-------------------
През 1985 година, повече от двеста американски учени и инженери се обединили, за да построят в пустинята Сонор в Аризона, огромно здание с образци от земната флора и фауна. Планирали да затворят херметично сградата, за да я предпазят от всякакви външни влияния на вещества и енергии, освен енергията на слънчевите лъчи. Решили също така да заселят там екип от осем доброволци, които били наречени ‘бионавти’. Експериментът трябвало да способства за изучаването на връзките в естествена биосфера и да провери възможността от продължително съжителстване на хора в затворена система.
Кислородът се осигурявал от растенията, водата от естествения кръговрат и процесите на биологично самоизчистване, храната - от растенията и животните.
В края на 1991 година 8 души се затворили в стъклената оранжерия. Скоро обаче започнали проблемите. Времето било облачно и фотосинтезата се извършвала с понижени темпове. В почвата се размножили бактерии, употребяващи кислород и за 16 месеца съдържанието му във въздуха намаляло от нормалните 21 на 14 %. Наложило се да се добавя кислород отвън - с балони.
Реколтата от ядливи растения се оказала под разчетите и населението на “Биосфера-2” непрекъснато гладувало. Изчезнали опрашващите насекоми, затова пък се размножили хлебарки, които никой не бил заселвал. Бионавтите все пак успели да останат затворени набелязаните две години, но експериментът се оказал неуспешен. А може би не - защото той за пореден път доказал колко тънки и уязвими са механизмите на биосферата, които осигуряват нашия живот...