Най-странните експерименти в историята на науката - част 3

Котката на Шрьодингер ------------------------- Носителят на Нобелова награда за 1933 година, Ервин Шрьодингер,  прави следния експеримент, известен под името ‘Котката на Шрьодингер”. В затворена кутия е поставена котка. В кут

Котката на Шрьодингер
-------------------------

Носителят на Нобелова награда за 1933 година, Ервин Шрьодингер,  прави следния експеримент, известен под името ‘Котката на Шрьодингер”. В затворена кутия е поставена котка. В кутията има механизъм, съдържащ радиоактивно ядро  и съд с отровен газ. Параметрите на експеримента са така подбрани, че вероятността ядрото да се разпадне за 1 час е 50%. Ако ядрото се разпадне, механизмът се задейства, отваря съда с отровен газ и котката умира. Според квантовата механика, ако върху ядрото не се провежда наблюдение, състоянието му се описва като смесване  на две състояния — разпаднало се ядро и не-разпаднало се ядро, следователно, котката е жива и мъртва едновременно. Ако кутията бъде отворена, експериментаторът трябва да види кое да е от двете състояния — «ядрото се е разпаднало, котката е мъртва» или «ядрото не се е разпаднало, котката е жива».

Въпросът е следният: кога системата престава да съществува като смесване на две състояния и избира едно конкретно? Целта на експеримента — да покаже, че квантовата механика е непълна без някои правила, които показват, при какви условия се случва колапс на вълновата функция  и котката става или жива, или мъртва, но не и едното и другото едновременно.

Обратно на популярното мнение, Шрьодингер е замислил експеримента не защото е вярвал, че може да съществува живо-мъртва котка; напротив, смятал е квантовата механика за непълна и не докрай описваща реалността в дадения случай. Понеже котката може да бъде само жива или само мъртва (не съществува състояние живо-мъртъв), то това означава, че същото трябва да е вярно и за атомното ядро. То трябва да е или разпаднало се или не-разпаднало се.


Очите на Далтон
-------------------

Английският учен Джон Далтон е влязъл с историята на науката главно с откритията си в областта на физиката и химията, както и с първото описание на вроден дефект на зрението - далтонизъм, при който е нарушено разпознаването на цветовете.

Самият Далтон забелязал, че страда от този дефект:било му трудно да се справи с ботаническите каталози. Когато в текста ставало дума за бели и жълти цветове, той не изпитвал затруднения. Когато обаче се описвали пурпурни, розови или тъмночервени, всички те се стрували на Далтон неотличими от сините. Сравнявайки своето цветовъзприятие  с това на свои познати и приятели, Далтон решил, че в неговите очи има някакъв син светофилтър.  Тогава той завещал на своя лаборант, след смъртта му да извади очите му и да провери дали не е оцветено в синкав цвят т. нар. стъкловидно тяло, т.е. масата, която запълва очната ябълка.

Лаборантът изпълнил завещанието  на Далтон, но не намерил в очите му нищо особено. Очите на учения били запазени в Манчестърското литературно-философско общество и в наше време - през 1995 година генетиците изолирали и изследвали ДНК от ретината им. Както и се очаквало, в нея открили гените на далтонизма.


Алфред Уолъс
----------------

Известният английски биолог-еволюционист, съратник на Дарвин - Алфред Уолъс, бил борец против лъженауката и всякакви суеверия.

През януари 1870 година, ученият прочел в едно научно списание обява, в която се предлагали 500 лири на онзи, който се наеме нагледно да докаже кълбовидната форма на Земята и “да демонстрира метод, разбираем за всеки разумен човек, изпъкналата железопътна линия, река, канал или  езеро”.  Обявата била дадена от някой си Джон Хемънд - автор на книга, доказващ, че Земята в действителност е плосък диск.

Уолъс решил да приеме предизвикателството и за демонстрация за заоблеността на Земята избрал праволинеен отрязък от канал с дължина шест мили. В началото и в края му имало два моста.  На единия от тях Уолъс поставил строго хоризонтално 50-кратно увеличаващ телескоп. По средата на канала, за разстояние 3 мили от всеки мост, поставил висока кула с черна чаша на нея. На другия мост Уолъс  окачил дъска с хоризонтална черна ивица. Височината над водата на телескопа, черната чаша и черната ивица били съвършено еднакви.  

Ако Земята  е плоска, черната ивица и черната чаша трябвало да съвпаднат в окуляра на телескопа. Ако повърхността на водата е изпъкнала, повтаряйки изпъкналостта на Земята, черната чаша трябвало да се окаже над ивицта. Така и станало. Последвал дълъг съдебен процес, в разултат на който Хемънд изплатил  500-те лири, но Уолъс платил много повече съдебни разноски...      Автор: Албена Иванова