През 1930 година в Царство България решават да построят голям паметник в чест на руските освободители. Идеята е посрещната възторжено, за кратко време са събрани дарения от населението и строежът на връх Шипка /или по-точно връх Св. Никола/ започва. Мемориалът е открит и осветен през 1934 година с големи тържества.
За да се стигне до паметника, трябва да се изкачат 894 стъпала. Мемориалът е висок 31,5 метра и е на 7 етажа, като в приземния етаж, под централната арка, се намира мраморен саркофаг, съхраняващ костите на загиналите в битката герои. Формата на паметника наподобява средновековна бойна кула.
Първото, което се вижда горе над централния вход, е големия бронзов лъв, който е обърнат на изток. Именно този 8-метров лъв създал много проблеми на авторите си и на българските правителства по време на строежа на мемориала.
По първоначален проект, лъвът, символ на българската мощ, трябвало да бъде обърнат на запад, а вестниците, още преди началото на строежа, представили проекта. За предстоящия проект съобщили и много балкански вестници. Реакцията от Белград обаче, била неочаквана. Вестниците в сръбската столица питали защо лъвът на бъдещия паметник трябва да е обърнат на запад. Дали пък българите не търсят някакъв реванш за Македония и Западните покрайнини? Сръбският посланик дори връчил официална нота на външното министерство - погледът на българския лъв на запад пречел на двустранните отношения между двете страни.
Министерският съвет се събрал и решил лъвът да се обърне на юг - архитектурният проект го позволявал. Тогава едновременно реагирали Гърция и Турция - все още били пресни спомените от Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война и всички гледали с лошо око на България. Сега пък българите търсели реванш за Ньойския договор....
И така, пак се събрал Министерският съвет и накрая било взето решение лъвът да гледа на изток, откъдето са дошли освободителите . След това решение, българите приели всичко на майтап - те се шегували, че лъвът гледа към Черно море, защото рибите в него са неми и не могат да протестират. Кабинетите на двама министри се занимавали с въртенето на лъва в различните посоки на света...
Автор: Албена Иванова
За да се стигне до паметника, трябва да се изкачат 894 стъпала. Мемориалът е висок 31,5 метра и е на 7 етажа, като в приземния етаж, под централната арка, се намира мраморен саркофаг, съхраняващ костите на загиналите в битката герои. Формата на паметника наподобява средновековна бойна кула.
Първото, което се вижда горе над централния вход, е големия бронзов лъв, който е обърнат на изток. Именно този 8-метров лъв създал много проблеми на авторите си и на българските правителства по време на строежа на мемориала.
По първоначален проект, лъвът, символ на българската мощ, трябвало да бъде обърнат на запад, а вестниците, още преди началото на строежа, представили проекта. За предстоящия проект съобщили и много балкански вестници. Реакцията от Белград обаче, била неочаквана. Вестниците в сръбската столица питали защо лъвът на бъдещия паметник трябва да е обърнат на запад. Дали пък българите не търсят някакъв реванш за Македония и Западните покрайнини? Сръбският посланик дори връчил официална нота на външното министерство - погледът на българския лъв на запад пречел на двустранните отношения между двете страни.
Министерският съвет се събрал и решил лъвът да се обърне на юг - архитектурният проект го позволявал. Тогава едновременно реагирали Гърция и Турция - все още били пресни спомените от Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война и всички гледали с лошо око на България. Сега пък българите търсели реванш за Ньойския договор....
И така, пак се събрал Министерският съвет и накрая било взето решение лъвът да гледа на изток, откъдето са дошли освободителите . След това решение, българите приели всичко на майтап - те се шегували, че лъвът гледа към Черно море, защото рибите в него са неми и не могат да протестират. Кабинетите на двама министри се занимавали с въртенето на лъва в различните посоки на света...